Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Може да е грешка — предположи Олив. — Може да е друга мис Касълтън.

— Точно Емили си е. Халам е проверил всичко. Емили, която се страхуваше да се потопи в чистия и хубав поток на живота и която сега завърши с плуване из уличните канали.

Шокирана, Олив внезапно и остро почувства съдбата в нейните крайни варианти. Тя, с огромна къща в Уестбъри Хилс, а Емили — забъркана в позорен скандал с някакъв депортиран авантюрист.

— Нямам право да ви моля за това — продължи мистър Касълтън. — Разбира се, нямам право да моля Бревърт за каквото и да било, свързано с Емили. Но аз съм на седемдесет и две и доктор Фрейзър твърди, че ако отложа лечението си с още две седмици, той не отговаря, а след това Емили ще остане завинаги сама.

— Но мислиш ли, че имаме нужното влияние? — попита Бревърт. — Нямам основание да смятам, че тя ще ме послуша.

— Няма кой друг. Ако вие не отидете, ще трябва да отида аз.

— О, не — бързо каза Бревърт. — Ще направим каквото можем, нали, Олив?

— Разбира се.

— Върнете я тук — няма значение как, но я върнете. Ако е необходимо, излезте пред съда и се закълнете, че е луда.

— Много добре. Ще направим каквото можем.

Точно десет дни след този разговор семейство Бревърт Блеър се намираха в дома на парижкия агент на мистър Касълтън, за да получат сведенията, които той можеше да им даде. Те бяха много, но незадоволителни. Халам бил виждал Петрокобеско в различни ресторанти — дебело дребно човече с привлекателна усмивка и неугасима жажда. Бил с неясна националност и в продължение на няколко години го били гонили от място на място из Европа, като през това време един бог знае от какво е преживявал — по всяка вероятност за сметка на американците, макар че Халам бе подразбрал, че напоследък около него са се въртели дори и най-известните кръгове на международното общество. За Емили Халам знаеше съвсем малко. Миналата седмица му била съобщено, че са в Берлин, а предния ден — в Будапеща. По всяка вероятност такава нежелана личност като Петрокобеско трябваше да се регистрира в полицията навсякъде и това бе нишката, която Халам препоръча да следват и семейство Блеър.

Четирийсет и осем часа по-късно, придружавани от американския вицеконсул, те се намираха при префекта на полицията в Будапеща. Офицерът говореше бързо на унгарски на вицеконсула, който скоро съобщи за същината на думите му — семейство Блеър бяха закъснели.

— Къде са заминали?

— Не знам. Получил е нареждане да ги изгони и те тръгнали снощи.

Неочаквано префектът написа нещо на лист хартия и го подаде на вицеконсула с кратка забележка.

— Каза да опитате тук.

Бревърт погледна листа.

— Стурмдорп — къде е това?

Отново бърз разговор на унгарски.