Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
25.
Фейт Колинс, Колорадо — 16:40
— Тук команден пост номер едно. Никой, повтарям, никой да не мърда, докато не кажа.
Гари Вилиас, шефът на полицията във Фейт Колинс, остави микрофона и отново вдигна бинокъла, оглеждайки познатия вход на супермаркета. Вътре беше дебелият мърльо, който изтезаваше деца, известен като Брадли Лумин, когото на Източния бряг бяха изпуснали два пъти и който изведнъж се появи в списъка на десетте най-издирвани от ФБР престъпници. Един от дежурните полицаи го бе видял да си купува чорапи.
Вилиас погледна към седалката вдясно, за да се увери, че заповедта е там — смешен арест за няколко неплатени глоби за нарушения на правилника на движение в Кънектикът.
Полицаите бяха развълнувани, а това означаваше, че може да допуснат грешка. Лумин вероятно не беше въоръжен и може би бе опасен само за малки деца, но не можеха да рискуват. Задържането му в супермаркет, пълен с хора, не беше най-безопасният метод.
Оттам излязоха още двама клиенти — млада жена с две деца, следвана от съпруга си, който буташе количката с покупките.
— Команден пост едно, тук четвърти. Обектът плати на касата.
Вилиас свали бинокъла и хвана микрофона.
— Заемете позиция. Само цивилните. Ти, четвърти, и шести стойте на заден план.
— Прието.
Той запали двигателя на колата и включи на скорост. Потегли бавно към изхода на супермаркета и в същия миг вратата започна да се отваря. Зад нея се видя фигурата на немарливия заподозрян.
— Сега! — заповяда Вилиас, като мислено се прокле, че гласът му прозвуча развълнувано.
Отляво бавно тръгна млад мъж в сини джинси, а отдясно — човек в делови костюм. Във входа влезе цивилна полицайка, която носеше пазарска чанта. Без никакви усилия тримата обкръжиха дебелия мъж. Единият полицай се усмихна и каза нещо безобидно, а другият насочи зареден пистолет към главата на Лумин. Жената извади белезници.
— Господин Лумин?
— Да?
— Господине, аз съм Уолас от полицията във Фейт Колинс и ви арестувам със заповед от щата Кънектикът. Имате право да мълчите…
Мъжът мигаше учудено, докато му слагаха белезниците.
Шефът на полицията смени честотите и натисна копчето на микрофона.
— Диспечер, кажи на федералните агенти, че го хванахме. Не оказа съпротива.
На борда на „Сейдж 44“, С-130 на Националната въздушна охрана — 16:40
Командирът на „Сейдж 44“ отново наклони на запад големия четиримоторен товарен самолет. Погледът му беше съсредоточен върху боинга от гражданската авиация, който още стоеше в източния край на единствената писта в Телърайд.
Един мъжки глас го накара да погледне надясно. Агентът на ФБР се беше върнал и закопчаваше предпазния колан.
Командирът на полета отдалечи слушалката от дясното си ухо и се наведе към агента.
— Не чух какво каза.
— Попитах дали се е обаждала.
Майорът поклати глава.
— Само онова първо обаждане по аварийната честота, с което ни помоли да не се намесваме и да не кацаме.
— Говорих по телефона с Вашингтон. Заповедите са да кацнем колкото е възможно по-скоро и да се опитаме да попречим на боинга да излети. Дамата там е наш агент, но е заложник и от Вашингтон нареждат да не изпълняваме препоръките й. Когато до слепоочието ти е опрян пистолет, какво можеш да кажеш, нали?
Пилотът изглеждаше разтревожен.
— Вятърът се успокои и видимостта е добра, но на тази височина ще ни трябва по-дълга писта, за да се приземим и да спрем, отколкото ако бяхме на морското равнище. Затова предпочитам да го изчакам, докато започне да рулира и после да кацна. Той стои в източния край. Аз ще дойда от запад и вероятно ще успея да спра пред него, но ако стане нещо непредвидено, ще се сблъскаме.