Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Спомените му от изминалата вечер бяха объркани. Директорът лично призова демоните, описвайки концентрични кръгове и магически знаци на стария варовиков под. Момчетата си свалиха саката и ризите и застанаха в редица, момичетата също — с различни степени на целомъдрена скромност. Едни притискаха омачканите си дрехи към гърдите си, няколко ексхибиционистки гордо се разгърдиха. Фог действаше чевръсто и с изненадващ артистичен нюх. Болката беше смайваща, все едно директорът им дереше кожата от гърба и посипваше раната със сол. Но това беше нищо в сравнение с мига, когато поставяше в тях демона. Фог съгради нисък купол с разпалена жарава в центъра на магическите пръстени; стана задушно и влажно. Въздух с кръв, пушек и пот. При реда на първото момиче — Гретхен — Фог си сложи желязна ръкавица и заровичка из въглените, докато не улови нещо. Жаравата го озари. Надигна се и ето: държеше тежичък демон с големината на куче, който бясно мърдаше и разпръскваше рой искри. С едно движение го напъха в гърба на Гретхен.
Сега всичко беше като насън, макар че на заранта първата работа на Куентин беше да си погледне гърба в огледалото. Нямаше грешка: петолъчката беше изместена леко наляво, горе-долу центърът й се падаше проекция на сърцето му. Нейните плътни черни очертания бяха изпълнени с луни, полумесеци и други по-дребни знаци — все едно не беше татуиран, а щампован като паспорт.
След края на церемонията всички се дотътриха до преддверието. Ако имаха шапки, сигурно щяха да ги хвърлят във въздуха. Приглушени подмятания, няколко по-силни възклицания и толкоз. Свърши се, нямаше друго. За разлика от вчера днес наистина бяха абсолвенти. Можеха да отидат навсякъде, да правят каквото си поискат.
Алис и Куентин се измъкнаха през една странична врата, сплели ръце, и отидоха при грамадния дъб. Не духаше вятър. Светлината бе прекалено ярка. Главата на Куентин пулсираше. Още малко и трябваше да потърси родителите си. И може би поне веднъж те щяха да го потърсят? Вечерта щеше да има купони, но вече се бе накупонясал. Не му се събираше багаж, не му се заминаваше за Честъртън, Бруклин или където и да е. Нито му се оставаше, нито му се заминаваше.
Крадешком погледна Алис. Любовта, която изпитваше към нея, временно се бе дянала някъде. В този момент искаше да е сам. Искаше, обаче нямаше как.
Калпави мисли, ала не му се удаваше да обуздае потока им, да спре мозъчния кръвоизлив. Ей го на: новоизлюпен и акредитиран магьосник, пресен-пресен от колежа. Научи се да прави заклинания, видя Звяра и оцеля, отлетя до Антарктика на двете си крила и се завърна гол само по силата на магическата си воля. В гърба му шаваше железен демон. Що за вцепенение го бе налегнало? Какво му липсваше? У него ли беше проблемът? Щом дори тук не бе щастлив, да не би причината да е у него? Щом хванеше щастието, то се разпиляваше и се появяваше отново, само че другаде. Подобно на Филория и на всичко добро, щастието беше мимолетно. Получих каквото жадувах и от тук произтичат проблемите ми. Страшна работа.
— Животът е пред нас, а на мен ми се спи — оплака се Алис.
Зад тях се разнесе тих звук. Пукване на сапунен мехур, пляскане на крило, поемане на дъх.
Куентин се обърна. С русата си брада, Джош повече от всякога приличаше на приветлив усмихнат абат. Джанет си беше продупчила носа, вероятно и други места от тялото. Елиът носеше слънчеви очила, което беше нова мода, и… удивителна съвършена риза. С тях имаше още някакъв човек: сериозен, малко по-възрастен мургав мъж, с одухотворена хубост.
— Стягайте се за път — подкани ги Джош. Ухили се широко и разпери ръце като прорицател. — Ще ви избавим от всичко това.
Втора книга
Манхатън
След два месеца беше ноември. Не в "Брейкбилс", а в реалния свят — Куентин непрекъснато трябваше да си напомня, че сега пребивават в реално време. Допря чело до студения прозорец. Далеч долу виждаше квадратния парк с червени и кафяви дървета. Тревата беше изпогазена, на някои места личеше пръст — досущ канавата на износен килим.
Куентин и Алис се излежаваха по гръб на широкия креват до прозореца, държаха се лениво за ръце, обхванати от усещането, че току-що са се озовали на безмълвен безлюден остров, след като салът им е бил запокитен на брега от прибоя. Лампите бяха загасени, но млечнобялата светлина на следобеда проникваше в стаята през притворените щори.