Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
— Аз съм един от хората, които спасихте, като се отказахте от „Русойл“ — каза Алон, без да споменава името си. — Този, който ви написа писмото, което Стареца е изгорил, след като сте го прочели.
— Той бе един от най-неприятните хора, които съм срещал.
— Изчакайте, докато го опознаете малко по-добре.
Орлов се изсмя сухо.
— На какво дължа честта?
— Имам нужда от вашата помощ.
— Последния път, когато се нуждаехте от помощта ми, тя ми струва петролна компания на стойност най-малко шестнайсет милиарда долара.
— Този път няма да ви струва нищо.
— Свободен съм в два следобед.
— Къде?
— На номер четиридесет и три — отвърна Виктор.
След това линията прекъсна.
На улица „Чейни Уок“ № 43 в Челси се намираше пететажният тухлен дом на Виктор Орлов. Габриел отиде дотам пеша, а Келър вървеше на стотина метра зад него, за да осъществява контранаблюдение. Къщата беше висока и тясна, обрасла с глицинии. Както и съседните жилищни сгради, тя се издигаше на няколко метра навътре от улицата зад ограда от ковано желязо. Отпред бе спряно бронирано бентли с чакащ зад волана шофьор. Точно зад него бе паркиран черен рейндж роувър, зает от четирима души от охраната на Орлов. Всичките бяха бивши бойци от стария полк на Келър — елитните британски специални въздушни части.
Бодигардовете наблюдаваха Габриел с явно любопитство, когато той тръгна по градинската алея и застана пред входната врата на Орлов. В отговор на позвъняването му се появи прислужница в колосана черно-бяла униформа. След като се убеди в самоличността на Алон, тя го съпроводи по широко елегантно стълбище до кабинета на Виктор. Стаята бе точно копие на личния кабинет на кралицата в Бъкингамския дворец, с изключение на огромната плазмена видеостена, на която проблясваха финансови информационни бюлетини и пазарни индекси на фондовите борси от цял свят. Когато Габриел влезе, Орлов стоеше пред нея като в транс. Както обикновено, той носеше тъмен италиански костюм и луксозна розова вратовръзка с огромен уиндзорски възел. Оредялата му прошарена коса бе намазана с гел и направена на иглички. Отразените индекси проблясваха меко върху стъклата на модните му очила. Той беше неподвижен, с изключение на лявото му око, което нервно трепкаше.
— Колко спечелихте днес, Виктор?
— Всъщност — отвърна Орлов, все още загледан във видеостената — мисля, че загубих десет или двайсет милиона.
— Съжалявам да го чуя.
— Утре е друг ден.
Орлов се обърна и дълго се взира мълчаливо в Алон, преди накрая да му подаде добре поддържаната си ръка. Кожата му беше хладна на допир и изключително мека. Габриел изпита чувството, че се ръкува с дете.
— Защото съм руснак — каза той, — не се шокирам лесно. Но трябва да призная, че наистина съм изненадан да ви видя да стоите в моя кабинет. Предполагах, че никога няма да се срещнем.
— Съжалявам, Виктор. Трябваше да дойда преди много време.
— Разбирам защо не го направихте. — Орлов се усмихна тъжно. — Ние с вас имаме нещо общо: и двамата бяхме набелязани от Кремъл. И двамата успяхме да оцелеем.
— Някои от нас са оцелели по-добре от други — отвърна Габриел, като огледа великолепната стая.
— На мен ми провървя. И британското правителство бе много добро към мен — добави многозначително Орлов.
— Точно затова не искам да правя нещо, което може да разстрои властите в Уайтхол.
— Нашите интереси съвпадат.
— Радвам се да го чуя. Е, господин Алон, защо не ми кажете за какво става дума?
— За „Волгатек — нефт и газ“.
Орлов се усмихна.
— Добре — каза той, — радвам се, че най-накрая някой забеляза.
37.
Чейни Уок, Челси
Виктор Орлов винаги с охота говореше за пари. Всъщност той рядко говореше за нещо друго. Орлов се хвалеше, че всеки от костюмите му струва по десет хиляди долара, че ръчно ушитите му ризи са най-добрите в света и че златният, инкрустиран с диаманти часовник, който носеше на китката си, е сред най-скъпите, произведени някога. Всъщност сегашният му часовник бе вторият от този род. Всеизвестно бе, че бе счупил първия си часовник в Швейцария, като го бе ударил в един бор, докато бе карал ски. „Много глупаво от моя страна — бе казал той пред един британски таблоид след загубата на милиони долари, — но забравих да сваля проклетото нещо, преди да изляза от хижата.“
Предпочитаната му марка вино бе „Шато Петрюс“31 — прочутото „Померол“, което той пиеше като вода. В този следобеден час беше малко рано за него, дори и за Орлов, така че пиха чай. Виктор го пиеше по руския обичай — с бучка захар, която стискаше между предните си зъби. Той бе отпуснал едната си ръка на задната облегалка на елегантния диван с дамаска от брокат, като въртеше нервно между пръстите си едната дръжка на скъпите си очила — нещо, което винаги правеше, когато говореше за Русия.
31
Една от най-престижните марки вина, произвеждани в община Померол, близо до град Бордо, Франция. — Б.пр.