Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Алон затвори томчето и се загледа в камиона, който бавно потегли по мократа тъмна улица. И тогава разбра. Но как да го докаже? Нуждаеше се от помощта на някой, който познаваше сенчестия свят на руския бизнес и политика. Някой, който бе безскрупулен като хората в Кремъл. Нуждаеше се от Виктор Орлов.
36.
Челси, Лондон
Виктор Орлов винаги бе бил добър по математика. Роден в Москва през най-мрачните дни на Студената война, той бе учил в престижния Ленинградски институт по фина механика и оптика и бе работил като физик в съветската програма за ядрени оръжия. По предложение на началниците си Виктор бе станал член на Комунистическата партия, макар че години по-късно в интервю за един британски вестник щеше да твърди, че никога не е бил неин истински привърженик. „Влязох в партията — заявяваше той без следа от разкаяние, — защото това бе единственият начин за кариерно израстване, с който разполагах. Предполагам, че можех да стана дисидент, но лагерите на ГУЛаг никога не са ми изглеждали много привлекателно място.“
Когато Съветският съюз бе рухнал, Орлов не бе пролял нито една сълза. В действителност той се бе напил яко с евтина съветска водка и бе търчал по улиците на Москва, крещейки: „Кралят умря“. На следващата сутрин, страдащ от тежък махмурлук, Виктор се бе отказал от членството си в Комунистическата партия, бе напуснал съветската ядрена програма и се бе заклел да стане богат. За няколко години той бе спечелил доста голямо състояние от внос на компютри, битова техника и други западни стоки за зараждащия се руски пазар. По-късно бе използвал това богатство, за да придобие най-голямата руска държавна стоманодобивна компания заедно със сибирския нефтен гигант „Русойл“, и то на изключително ниска цена. Не след дълго Виктор Орлов — бивш държавен физик, който някога бе делил един апартамент с две други съветски семейства — бе станал свръхмилиардер и най-богатият човек в Русия. Той бе един от първите олигарси, съвременен барон грабител, който бе построил империята си чрез плячкосване на перлите в короната на съветската държава. Орлов нямаше скрупули относно начина, по който бе забогатял. „Ако се бях родил в Англия — каза той веднъж на един британски репортер, — парите ми можеха да бъдат чисти. Обаче съм се родил в Русия и спечелих руско богатство.“
Но в постсъветска Русия — страна без върховенство на закона, където се ширеше престъпността и корупцията — богатството на Орлов го бе превърнало в мишена. Той бе оцелял при най-малко три опита за покушение срещу него и се носеше слух, че за отмъщение е наредил да бъдат убити няколко души. Ала най-голямата заплаха за него бе дошла от човека, който бе наследил Борис Елцин като президент на Русия. Той смяташе, че Виктор Орлов и другите олигарси са откраднали най-ценните активи на страната, и намерението му бе да ги открадне от тях. След като се бе настанил в Кремъл, новият президент бе извикал Орлов и бе поискал две неща: неговата стоманодобивна компания и „Русойл“. „И не си пъхай носа в политиката — бе добавил той зловещо, — иначе ще ти го отрежа.“ Орлов се бе съгласил да се откаже от стоманодобивната си компания, но не и от „Русойл“. Президентът не бе останал доволен. Той веднага бе наредил на прокуратурата да започне разследване за измами и подкупи и след една седмица се бе сдобил със заповед за арест. Виктор мъдро бе избягал в Лондон, където се бе превърнал в един от най-ревностните и ефективни критици на руския президент. В продължение на няколко години активите на компанията „Русойл“ бяха останали запорирани, недосегаеми както за Орлов, така и за новите господари на Кремъл. Накрая Виктор бе убеден да се откаже от нея като част от тайно споразумение за освобождаването на четирима души, които бяха взети за заложници от руския търговец на оръжие Иван Харков. В замяна британските власти бяха възнаградили Орлов, като го бяха направили гражданин на кралството и му бяха осигурили кратка и много лична среща с Нейно Величество кралицата. От Службата му бяха изпратили благодарствено писмо, което бе продиктувано от Киара и написано собственоръчно от Габриел. Ари Шамрон му го бе донесъл лично и го бе изгорил, след като Орлов го бе прочел.
— Ще имам ли някога възможността да се срещна лично с този забележителен човек? — бе попитал Виктор.
— Не — бе отговорил Шамрон.
Оптимист както винаги, Орлов бе дал на Ари личния си телефонен номер, който той пък бе дал на Алон.
По-късно същата сутрин Габриел позвъни на него от уличен телефон, намиращ се близо до „Грандхотел Бъркшър“, и бе изненадан, когато Виктор отговори лично.