Хайка за вълци

Събуди се късно с лекотата и бодростта на човек, който бе спал непробудно след много безсънни нощи. Дядо Мацко бе отишъл с магарешката каручка на нивата да донесе малко царевица, а Мона го очакваше в другата стая. Беше сложила закуската на масичката и шиеше някакъв плат, така че, като отвори вратата, най-напред видя нея, с гладко сресана назад и пристегната с панделка коса, хубава и спретната като кукличка.

— Много съм се успал! — каза Николин, като видя, че слънцето се е дигнало към обед. — Защо не ме събуди?

— Щом ти се спи, спи си. Никаква работа не те чака. Защо не вземеш да се избръснеш?

Николин бе обзет от приятно безгрижие, каквото не бе изпитвал досега. Мъката, тревогите и самотата, които бяха потискали младежките пориви на сърцето му, изчезнаха като по чудо и той се отдаде на надеждата за друг живот, по-лек и по-весел от досегашния. Накъдето и да се обърнеше, очите му виждаха само красота и спокойна радост, сякаш светът около него се бе преобразил само за една нощ. И топлият есенен ден бе тих, спокоен и хубав, и къщичката бе хубава и мила като родната му къщичка, и от цветята в градината се носеше сладостно-тъжен дъх, а Мона бе най-хубавото момиче, което бе виждал в живота си. Беше така замаян от щастливо предчувствие за бъдещия си живот, че дори не помисляше дали не й досажда, дали тя не е така любезна с него от приличие и го чака сам да се досети, че всяко гостуване е до време. Свали от кабриолета кафеза с кокошките, пусна ги на двора при другите птици и задържа една. Поиска нож, закла я и я даде на Мона. Тя отиде в лятната кухня да запали огъня, а той взе единия от двата куфара и го отнесе в стаята. Куфарът бе от жълто-кафява кожа, а вътрешността му обшита със син копринен плат. Беше пълен с бръснарски принадлежности, които се намериха в къщи — два каиша за бръснене, четки, два бръснача, цяла дузина сапуни, шишенце с одеколон, кърпи за лице. Мона му гребна с канчето от топлата вода, закрепи огледалце на комина на огнището и той започна да се бръсне. После оскубаха кокошката, тя я държеше за краката, той — за главата, изчистиха я, нарязаха я и я сложиха да ври.

Така ги завари дядо Мацко на обед, седнали един до друг пред огнището на лятната кухня. Николин очакваше да го запита какво е решил — да остане у тях или да си отиде, — но старецът сякаш бе забравил, че му е гост едва от снощи, и го повика да избутат пълната каручка зад къщата до пашовника. По време на обеда също не го запита, а като стана от масата, излезе в селото по някаква работа. Мона и Николин отидоха зад къщата да белят царевица и до вечерта я свършиха. Дядо Мацко пак си легна и заспа начаса, а Мона постла на Николин в другата стая. Току-що бе легнал, и тя влезе при него. Постоя до леглото около минута, после потърси ръката му и я взе в своята.