Японският любовник

Ирина завари Алма седнала на леглото, с шал върху краката, където внукът ѝ я бе настанил, когато я бе видял да се олюлява. Бледа и без червило на устните, тя беше една съсухрена старица. "Отворете прозореца. Този лек полъх от Боливия ме убива", помоли тя. Ирина обясни на Сет, че баба му не бълнува, а има предвид усещането за задушаване, бученето в ушите и телесната слабост, подобни на тези, които изпитала преди много години в Ла Пас заради височината от три хиляди и шестстотин метра. Сет предположи, че симптомите не се дължаха на боливийския полъх, а на котарака в хладилника.

Алма ги накара първо да се закълнат, че ще опазят тайните ѝ, докато е жива, и отново им повтори онова, което вече им бе разказала, защото реши, че е най-добре да започне да тъче вътъка от самото начало. Тръгна от това, как се бе сбогувала с родителите си на кея в Гданск, как бе пристигнала в Сан Франциско и как се бе вкопчила в ръката на Натаниел, вероятно предугаждайки, че никога повече няма да я пусне; продължи с точния час на запознанството си с Ичимей Фукуда, най-паметния от всички мигове, натрупани в съзнанието ѝ, и оттам нататък пое по пътя на миналото с такава прозрачна яснота, сякаш четеше на глас. Съмненията на Сет за умственото състояние на баба му се изпариха. През трите предишни години, докато я бе разпитвал, събирайки материал за книгата си, Алма бе показала таланта си на разказвач, чувството си за ритъм и умението да поддържа напрежението, способността си да съчетава бляскавите с най-трагичните моменти, светлина и сянка, също като във фотографиите на Натаниел Беласко, но до този следобед тя не му бе дала възможност да ѝ се възхити в такъв маратон от устойчиво усилие. С няколко паузи, за да пийне чай и да хапне бисквита, Алма говори в продължение на няколко часа. Неусетно и за тримата се свечери, старицата говореше, а младежите попиваха всяка нейна дума. Тя им описа повторната си среща е Ичимей, когато била на двайсет и две, след дванайсет години раздяла, и как заспалата? Детска любов ги нокаутирала и двамата с неустоима сила, макар да знаели, че тази любов е обречена, и тя наистина траяла по-малко от година.. Страстта е универсална и вечна през вековете, каза, но обстоятелствата и обичаите непрестанно се менят и шейсет години по-късно човек! Трудно би разбрал непреодолимите препятствия, с които се бяха сблъскали тогава. Ако можела! Пак да се върне в младостта, с това, което знаела за себе си сега, на старини, пак щяла да постъпи по същия начин, пак нямало да дръзне да направи решителната крачка е Ичимей – условностите ѝ бяха попречили; винаги ѝ била липсвала смелост, винаги се била съобразявала с правилата. Единственият акт на предизвикателство била извършила на седемдесет и осем години, когато бе напуснала Сий Клиф и се настанила в "Ларк Хаус". На двайсет и две години, подозирайки, че разполагат с ограничено време, двамата с Ичимей се натъпкали с любов, за да я погълнат цялата, но колкото повече се опитвали да я изчерпят, толкова по-неразумно пламтяло желанието и който казва, че всеки огън, рано или късно, угасва, се лъже: има страсти, които са като пожар, докато съдбата не го задуши с един замах, но дори тогава остават неугаснали въглени, готови да се разгорят при малко кислород. Тя им разказа за Тихуана и за сватбата с Натаниел и как щели да минат още шест години, преди да види Ичимей на погребението на свекър си, като мислела за него спокойно, защото не очаквала отново да го срещне, и още седем, преди да им се удаде най-накрая да се насладят на любовта, която все още споделяли.