Японският любовник

През първите месеци след сватбата Алма бе така погълната от бременността, че гневът от изгубената любов на Ичимей се превърна в търпим дразнител, нещо като камъче в обувката. Тя потъна в кротката леност на преживно животно, намерила убежище в услужливата обич на Натаниел и създаденото от неговото семейство гнездо. Макар че Марта и Сара вече ги бяха дарили с внуци, Лилиан и Исаак очакваха новото бебе като кралска особа, защото щеше да носи фамилията Беласко. Предоставиха на Алма една слънчева стая в къщата, обзаведена с детски мебели и стени, изрисувани с героите на Уолт Дисни от художник, дошъл специално за целта от Лос Анджелис. Двамата се посветиха на грижите за Алма, задоволяваха и най-дребните ѝ прищевки. В началото на шестия месец тя вече беше наддала доста, имаше високо кръвно налягане, цялото ѝ лице беше покрито с петна, краката ѝ отичаха, непрекъснато я болеше главата, обувките не ѝ ставаха и ходеше с джапанки, но още с първото пропърхване на живота в корема ѝ се влюби в създанието, което носеше; то не беше на Натаниел, нито на Ичимей, и само нейно. Искаше ѝ се да е момче, за да го кръсти Исаак и да даде на свекър си наследника, който да продължи рода Беласко. Никой никога нямаше да узнае, че не носи същата кръв, беше го обещала на Натаниел. Мислеше, в пристъпи на вина, че без намесата на Натаниел това дете щеше да свърши в някоя тихуанска помийна яма. С нарастването на слабостта ѝ към бебето, растеше и ужасът от промените в тялото ѝ, но Натаниел я уверяваше, че е прекрасна, по-красива от всякога, и допринасяше за наднорменото ѝ тегло с шоколади с портокалов пълнеж и други глезотии. Отношенията помежду им си оставаха непроменени, като между брат и сестра. Той, елегантен и безупречно чист, използваше банята до кабинета си, в другия край на къщата и не се събличаше пред нея; Алма обаче, загубила всякакъв свян, потъна в състоянието на безформеност и споделяше с него най-прозаични подробности и интимни неразположения, нервни кризи и страхове на майчинството, обсебена както никога преди това. През този период тя наруши основните правила, наложени от баща ѝ: да не се оплаква, да не проси и да не се доверява никому. Натаниел се превърна в център на нейното съществуване, под крилото му тя се чувстваше доволна, обичана и защитена. Това създаде между тях неуравновесена близост, която им се струваше естествена, понеже отговаряше на характера на всеки от двамата. Ако понякога споменаваха тази изкривеност, то бе, за да се споразумеят, че след появата на детето и след като Алма се възстановеше от раждането, ще се постараят да заживеят като нормална двойка, само дето никой от двамата не изгаряше от желание да стигат дотам. Междувременно тя бе открила идеалното място на рамото му, под брадичката, където да опира глава и да подремва. "Свободен си да ходиш с други жени, Нат. Само те моля да бъдеш дискретен, за да ми спестиш унижението", повтаряше му Алма, на което той неизменно ѝ отговаряше с целувка и шега. Въпреки че не успяваше да заличи следата, оставена от Ичимей в съзнанието и тялото ѝ, тя ревнуваше Натаниел; след него тичаха половин дузина жени и тя предполагаше, че обстоятелството, че е женен, не само няма да попречи, а напротив, може би ще поощри не една от тях.