Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— О, значи вече станах и чувствителна, така ли?
— Така де, след случилото се с майка ти…
— Да не би Лали да ти е говорила и за майка ми?
— Не! — побързва да я защити той. — Е, може и да го е споменавала един-два пъти. Но какво от това? Всички знаят…
Мисля, че пак ще повърна.
Само не замесвайте и майка ми във всичко това! Не и днес! Няма да мога да го понеса! Без да казвам нищо, аз грабвам една треска от леда и я захвърлям в дупката в леда.
— Да не би да плачеш? — пита той наполовина подигравателно, наполовина съчувствено.
— Разбира се, че не.
— Напротив! — Звучи направо щастливо. — Отвън се правиш на хладнокръвна, като че ли нищо не те притеснява, но вътрешно изживяваш всичко. Ти си романтик, Кари! Мечтаеш си някой да те обича!
Не е ли това мечтата на всеки човек? Тъкмо се каня да кажа нещо, когато нещо в изражението му ме спира. Усещам проблясък на враждебност, примесен със състрадание. Той да не би да ми предлага любовта си или просто ми я хвърля в лицето?
Замълчавам, като си казвам, че на всяка цена трябва да запомня как е изглеждал точно в този момент, защото засега не съм в състояние да разгадая намеренията му.
— Но защо? — питам накрая. — Защо й е на Лали да ми взема дрехите?
— Защото напоследък те смяташе за голяма досада.
— В какъв смисъл?
— Нямам представа. Каза ми, че двете открай време си спретвате груби шеги. Каза, че веднъж, преди някакво състезание, ти си й дала разхлабителна дъвка.
— Но тогава бяхме на дванайсет!
— Е, и?
— Какво „е, и“?
— Сега ли смяташ да скъсаш с мен? — изтърсва внезапно той.
— О, боже!
Захлупвам чело с плетената си шапка. Значи ето защо е дошъл у дома толкова рано сутринта. Ето защо ме доведе на пързалката. Иска да скъса с мен, обаче го е страх да го направи, затова иска аз да скъсам с него. И ето защо снощи танцува с Дона Ладона. Решил е да се държи по възможно най-гадния начин, така че накрая да не ми остави никакъв друг избор, освен да скъсам с него.
Не че и аз не обмислям същото през последните дванайсет часа.
Докато танцувах с Уолт и Ранди в онзи клуб в Провидънс, мисълта за „зарязване на копелето“ ме крепеше като ракетно гориво, изстрелвайки ме в стратосферата на безгрижното блаженство. Танцувах все по-яко и настървено, изливайки цялата си агресия, питайки се защо ми трябва Себастиан, когато мога да имам това — тази процесия от потни тела, които проблясват и избухват като фойерверки. Страхотно е!
— Майната му на Себастиан! — пищях, размахвайки ръце като откачена поклонничка на съвременни езически ритуали.
Докато се клатеше до мен, Ранди отбеляза:
— Скъпа, за всичко, което се случва на този свят, си има причина!
Обаче сега вече не съм толкова сигурна. Наистина ли искам да скъсам с него? Той ми липсва. Освен това без него ще ми стане адски скучно. Пък и как е възможно да промениш чувствата си само за един ден?
А и може би — просто може би — всъщност Себастиан е онзи, който се страхува. Може би се страхува да не разочарова момичето си, страхува се, че няма да бъде достатъчно добър за нея, затова я отдалечава максимално от себе си, докато тя не установи, че той въобще не е онзи невероятен, специален човек, за когото се представя. Когато той каза, че външно се държа хладнокръвно, но вътрешно искам любов, може да не е имал предвид точно мен. Може би тайничко е говорел за себе си.
— Не знам. Точно сега ли трябва да взема решение? — изричам накрая, дръпвам шапката си назад и го поглеждам.
А това, очевидно, се оказват точно думите, които е трябвало да изрека, защото той ме поглежда и се разсмива.
— Ти си луда!
— Ти също.
— Сигурна ли си, че не искаш да скъсаш с мен?
— Само защото си толкова убеден, че го искам. Не съм толкова лесна, ако още не го знаеш.
— О, много добре го знам! — И той поема нежно ръката ми и двамата се плъзваме по езерото.
— Искам да го направя, но не мога! — прошепвам.
— Защо?
Намираме се в стаята му.