Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Някакви щети? — попита Екатерин.

— Нищо непоправимо. Ожулвания, някой и друг ударен пръст, малко кръв и пот, но неочаквано малко сълзи, сигурно защото аптечката им се стори почти толкова интересна, колкото и камънаците. Лизи вече иска да стане палеонтолог, дори може да пише думата.

— Браво! — каза Корделия. — Време беше в семейството да се появи и някой учен.

— Вчера искаше да става медтехничка — изтъкна Екатерин.

— А миналата седмица — скоков пилот — каза Майлс. — Може пък да стане бараярска ренесансова жена.

— А на мен ми звучи повече като член на Бетанския астрономически корпус — каза с известно самодоволство Корделия.

Екатерин плъзна притеснен поглед по купчините камъни и децата, които ровеха запленено в тях.

— Дали ще поискат да натоварим всичко това на скоковия кораб?

— Вероятно — въздъхна Майлс. — Или пък ще успеем да ги убедим, че находките им ще се чувстват по-добре като музейни експонати в къщата на баба.

— О, много ти благодаря — измърмори Корделия, при което Майлс подсмръкна доволно.

— Не стават за истински музей, така ли? — каза Екатерин.

— Госпожица Хано взе трите нови вида фосили — обясни Майлс. — Останалите явно не представляват научен интерес.

— Цели три!? За един следобед?

— Това е Сергияр — каза Корделия. — Тук не можеш да обърнеш камък, без да откриеш нещо ново, буквално. Споменах ли вече колко обичам това място? — Като се изключи политиката, но тя беше човешки внос.

Миг по-късно разговорът на възрастните бе прекъснат безапелационно от организиран набег на дечурлига, които държаха да покажат на двете новодошли най-добрите си находки и да бъдат похвалени за откривателството си. След известно време и с известно съжаление Корделия сложи край на купона в полза на вечерята — отпрати местните младежи да си ходят, а гостуващите воркосиганчета пришпори към горния етаж да се измият. Изпрати Фрида да налее на Оливър истинско питие по негов избор, остави мърлявите си внучета на грижите на родителя, който бе допуснал да се омърлят, и хукна надолу по стълбите. И този път успя да си открадне целувка за добре дошла.

— Е, как беше пътуването, ваше височество? — попита я Оливър.

— И моето беше великолепно, в интерес на истината. И изтощително. Използвах Екатерин безпощадно, но на нея май ѝ хареса цял ден да си говори само с големи хора, затова се надявам, че не ми се сърди. Макар че би била в правото си, защото я експлоатирах безсрамно.