Джентълмен Джоул и Червената кралица

— И още как — призна с усмивка Джоул.

— Идната седмица ще е още по-зле, когато нахлуят ескобарците.

Джоул примигна.

— Това звучи повече по моята част. Странно, че никой не ме е уведомил.

Гамелин го зяпна неразбиращо за миг, после се разсмя.

— О! Не такова нахлуване. Университетът на Нуово Валенсия всяка година изпраща група докторанти за обмяна на опит. Което само по себе си би било чудесно, само че в желанието си да спестят от таксите за багаж те разчитат ние да им осигурим нужното оборудване. А това създава условия за надпревара, която няма нищо общо с науката.

— И завист, която има?

— О, не, не! — енергично отрече Гамелин. — Бих приел всякакви колеги с отворени обятия. — След миг добави не толкова разпалено: — Е, с изключение на сетаганданци може би. Освен ако не си носят свое оборудване. — Още една кратка пауза. — И не ни го оставят в наследство. Както са зарязали оборудването си след края на Окупацията. Тогава не бих имал нищо против.

— Искате ли да подхвърля някоя и друга дума в този смисъл? В консулството?

Този път Гамелин се изсмя злостно, после млъкна изведнъж.

— О, момент. Предвид че го казвате вие, това май не е шега.

— Наполовина, да речем — призна Джоул.

Гамелин поклати глава.

— Дойдох тук преди почти двайсет години, с идеята, че ще се занимавам с приложна наука. Давах си сметка, че никога няма да стана велик откривател или нещо такова, но поне се надявах да работя на терен. Знаете ли кога ми се удава възможност да се занимавам с наука? През уикендите. Евентуално. Този малък факултет описва, класифицира и каталогизира по около две хиляди нови вида годишно.

— Това… звучи впечатляващо — пробва Джоул.

— Мислите ли? При това темпо ще сме приключили с картографирането на местната флора и фауна след, ами, грубо казано, след пет хиляди години.

— Надявам се, че ще получите по-добро финансиране преди да са изтекли петте хиляди години — каза Джоул.

— Е, и аз на това се надявам. — Погледна настрани, сякаш към някакво далечно видение. — Стои и въпросът със сергиярската палеонтология. Как се е оформила настоящата флора и фауна, откъде идва? Ние буквално драскаме по повърхността, в най-добрия случай. Геолозите ни редовно изпадат в нервни кризи горките.

— Не подозирах, че сергиярските радиали фосилизират — каза Джоул. — Така де, може ли желе да се превърне във фосил?

Гамелин вдигна ръце и възкликна с нескрита болка в гласа:

— Кой знае? Ние определено не знаем! — Погледна си часовника. — С удоволствие бих ви развел из факултета, адмирале, но имам среща с едни студенти след малко. А вие за какво всъщност… а, да, езерото Серена.

— Да, напоследък често ходя там. Подводният живот е забележителен, има и някои много красиви екземпляри, но повечето видове не фигурират в наръчника, който ползвам.

— Ами да, нищо чудно. — Гамелин сякаш се отнесе нанякъде. — Всъщност може би ще мога да ви помогна. Елате.