Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Джентълмен Джоул и Червената кралица
Джентълмен Джоул и Червената кралица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Джентълмен Джоул и Червената кралица

Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:

Три години след кончината на своя съпруг Корделия Воркосиган, овдовялата вицекралица на Сергияр, е готова да поеме в нова посока. Оплита в своите планове и Оливър Джоул, адмирал на сергиярския флот, изправя го пред дилемата на неочаквани решения и невъобразим доскоро кръстопът.
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 152
Перейти на страницу:

Биологическият факултет, понеже участваше в обучението на бъдещи медтехници — а скоро, по план, и на истински лекари, — се ползваше с цял коридор на втория етаж на един от по-новите блокове. Джоул спря някакъв мъж по риза, панталони и сандали, който бързаше нанякъде, понесъл нещо като четка за чистене на канали.

— Извинете, бихте ли ми казали къде да намеря… ъъ… — Човекът не беше чистач, осъзна Джоул, познал със закъснение мъжа от снимките към няколко статии в списанията, които преглеждаше от известно време. — Доктор Гамелин, ако не греша?

Мъжът спря.

— Да, аз съм Гамелин. — Примижа смутено насреща му, сякаш бе сигурен, че познава Джоул, но не се сеща откъде. Ако Джоул беше с униформа, а не с цивилни дрехи, сигурно лесно щеше да се сети. — По какъв въпрос? — Примижа още по-усърдно. — Родител? Студент?… Документи се приемат в съседната сграда. — Говореше с бараярски акцент, имаше нещо от Южния континент в гласа му.

— Нито едното, нито другото, засега. — Или никога? Още един поток от мисли, който да се присъедини към бурното море в главата му. — Оливър Джоул. Адмирал от сергиярския флот.

— А. — Гамелин изправи гръб, вероятно по някаква атавистична причина — едва ли бе служил във въоръжените сили, — и се здрависа с Джоул като равен с равен, но и нащрек, както биха се здрависали двама свещеници от различни вероизповедания. — Какво може да направи биологическият факултет за сергиярския флот? Вицекралицата ли ви изпраща?

— Не, днес съм тук по своя воля, макар че… в известен смисъл вицекралицата е непряко отговорна за посещението ми. От известно време насам чета…

Прекъсна го внезапната поява на енергична загоряла от слънцето жена на средна възраст по къси панталонки и сандали.

— Намерил си я! Мерси! — Грабна безцеремонно четката от ръката на Гамелин. — Къде беше?

— В дисекционната лаборатория.

— Ха. Трябваше и сама да се сетя.

Гамелин се обърна към Джоул.

— Адмирале, позволете да ви представя нашия експерт по билатералите доктор Добрини.

Жената измери Джоул с поглед отгоре до долу с вдигащи се вежди и разширяваща се усмивка, после кимна.

— Вие сте изключително билатерален, нали? Толкова се радвам! Трябва да вървя. — Сандалите ѝ зашляпаха в галоп по коридора и свърнаха към една врата. Жената я отвори със замах и извика през рамо: — Добре дошъл в Уни! Не влизайте! — И затръшна вратата след себе си.

Не без известно усилие Джоул върна вниманието си към декана на факултета.

— Както казах, от известно време чета вашето списание за местната биология и някои статии ми се сториха много интересни. — Самият Гамелин беше сред авторите, при това умееше да пише достъпно, така че текстовете му да бъдат разбираеми дори за лаици, освен това беше главен редактор на списанието.

Лицето на учения грейна.

— Чудесно! Не предполагах, че списанието ни намира публика извън няколкото сходни научни институции на планетата, малкия кръг местни ентусиасти и шепа запалени ксенобиолози от Възлената връзка.

— Май ще е най-точно, ако определя себе си като заинтригуван любител — обясни Джоул. — Каквато е и вицекралицата, между другото.

— О, вицекралицата е много повече от това — увери го Гамелин. — За щастие. Тя наистина разбира какво се опитваме да правим във факултета. За разлика от някои предишни имперски администратори. — Намръщи се като от неприятен спомен. — Което не значи, че не е взискателна по някои въпроси, но поне изискванията ѝ не са нелепи.

— Твърди, че познанията ѝ, придобити в Бетанския астрономически корпус, са крайно остарели.

Гамелин размаха енергично ръце.

1 ... 86 87 88 89 90 91 92 93 94 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)