Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Стига семейството ми да се радва за мен — заяви тя и направи кратка пауза, оставяйки предизвикателството да натежи във въздуха, — сергиярската общественост, а и всяка друга, може да върви по дяволите.
Екатерин все така изглеждаше притеснена, но като се имаше предвид естествената ѝ резервираност, която граничеше със стеснителност, това не беше изненада. Не за пръв път Корделия се запита как е възможно жена като нея да се омъжи за човек, който до такава степен излиза от зоната ѝ на комфорт. „И слава богу, че го направи.“
— Вуйна Вортис веднъж каза, че първата атака срещу жена, която е обществена фигура, почти винаги е свързана с някаква сексуална клевета — каза накрая Екатерин.
Корделия сви рамене.
— Професорката е умна жена и отличен историк, но от моя гледна точка това са стари новини. И да е имало някаква клевета, била тя сексуална или друга, която да не е била използвана срещу двама ни с Арал, когато той беше регент, а и по-късно, когато стана министър-председател, то въображението ми не стига да си я представя. Ако и в половината клевети по наш адрес имаше зрънце истина, значи не ни е оставало време нито да спим, нито да се храним, какво остава да си вършим работата.
— Това е… вярно — призна с неохота Майлс. — Бетанският ти произход беше неизчерпаем извор на вдъхновение за клеветниците. А татко винаги е бил мишена. Предполагам е смятал, че думите са за предпочитане пред гранатите.
„Не си падахме и по двата вида.“
— Научната ми подготовка за Бетанския астрономически корпус не беше най-подходяща за ворбарсултанската политическа сцена, признавам. Беше ми втълпено, че най-лошото нещо е да кажеш или повториш непроверена информация. Че животът на много хора зависи от прецизността ти. Затова онази клюкарница ми се струваше не просто жестока, а малоумна.
— Странно — каза Екатерин. — На бетанците им се носи славата, че са обсебени от секса, но когато отидеш на Бета, откриваш, че това изобщо не е вярно.
— Естествено, че не е вярно. Не им се налага да бъдат обсебени — каза Корделия.
Устните на Майлс се кривнаха нагоре, но каквото и възражение да му беше на езика, не го сподели на глас.
Корделия го погледна сериозно.
— Съжалявам, че е трябвало да търпиш онези клевети. Не че си се оплаквал особено през годините…
— Основно в училище ме тормозеха с тях. След като обидите на тема мутант спряха да ме вбесяват, момчетата пробваха с клюки за вас. Накрая ги научих да… престанат. На Иван му беше по-лесно, можеше просто да ги набие. Уви, не искаше да ги бие от мое име, освен онзи път, когато някакъв идиот пусна слуха, че леля Алис спи с теб, представи си. Тогава… се получи добре. В известен смисъл. — Придружи думите си със злорада усмивка.
— Алис отнесе доста критики, задето не се омъжи повторно — каза Корделия. — Но онзи слух, ако не друго, поне означаваше, че според хората имам добър вкус. Даже бях поласкана.
— Веднъж, вече не помня за какво конкретно бях разстроен по онова време, но веднъж дядо ми каза: „Ние сме Воркосиган. Ако слуховете не те обвиняват най-малкото в убийство или държавна измяна, значи не си струва да станеш от леглото заради тях.“ А после помисли малко и се поправи: „И за убийство не си струва.“ А после редактира и това: „А и държавната измяна не винаги си струва труда.“
Корделия се изкиска мрачно.
— Такъв си беше дъртият Пьотър. Все едно го чувам да го казва. Арал беше на същото мнение, между другото. Може би го е наследил от баща си. Единствената клевета, която наистина го вбесяваше, беше онова за Комарския касапин. Всички останали го отегчаваха.
— Но вбесяваха мен — тихо каза Оливър.
Майлс го погледна.
— Мда, озовали сте се право в центъра на клюкарницата по времето, когато баща ми беше министър-председател.
— И при това не ми беше позволено да набия клюкарите. — Замълча, свъсил вежди над някакъв неприятен спомен, после добави: — Което често се превръщаше в сериозно изпитание.
В онзи период се бяха появили слухове и за красивия адютант на министър-председателя във всякакви въобразими и невъобразими комбинации от сексуалност и/или (не)лоялност. Имаше дори такива — на принципа, че дори спрелият часовник показва точното време два пъти на ден, — които се доближаваха, макар и като в криво огледало, до истинската история. Майлс сигурно бе чувал и тях и ги бе отхвърлил заедно с другите. А може и да не ги беше чул, предвид че по онова време рядко се задържаше на Бараяр. Корделия се колебаеше дали и как да го попита. Погледна Оливър, но по нищо не личеше, че той има желание да се възползва от пролуката в разговора.