Джентълмен Джоул и Червената кралица

Веждите му литнаха нагоре.

— Чуваш ли се какво говориш? „Единствено“ Майлс? Майлс, човекът армия?

Корделия се разсмя напук на всичко.

— Добре де, добре. Ще си мълча, разбрах.

— Само не ме карай да се червя, моля те.

Тя бръсна лицето му с пръсти.

— Харесваш ми изчервен.

— Зная. — Хвана ръката ѝ и целуна пръстите ѝ. — И с радост бих спрял да дишам, докато не стана син-червен, ако това ще те накара да се усмихнеш. Или да се разхилиш, което е по-вероятно. И все пак…

Оставяше и това решение в ръцете ѝ, правото да запази най-интимната му тайна. Тя кимна, че разбира.

— Ако позволиш да отбележа, пътуването ни до „Принц Серж“ ще е с преспиване. Вицекралският скоков катер е по-просторен от бърз куриер, но все пак ще е по-икономично откъм място, ако се настаним в една каюта, не мислиш ли?

Това най-сетне извика усмивка на лицето му.

— Значително по-икономично, да.

Майлс се появи и двамата, подвластни на някакъв нелеп рефлекс, се раздалечиха стреснато като виновни ученици.

— А — каза той и изгледа Оливър с любопитство. — Още сте тук. Да не е станало нещо?

— Поканих Оливър да вечеря с нас — каза Корделия.

— Сигурна ли си? Не ми се вярва атмосферата да е подходяща за делови разговори.

— Смятам да забраня деловите разговори на трапезата тази вечер — отсече тя.

Майлс се засмя и махна, в знак че отстъпва.

— Разбрано.

Всъщност разговорът по време на вечерята се оказа доста приятен и оживен, въртеше се предимно около клюки от колония Хаос и новини от фамилния окръг на Воркосиган. Корделия не можа да реши дали Оливър е необичайно мълчалив и просто не успява да вземе думата сред толкова бърборковци. Затова пък той успя да проведе нещо като същински разговор с най-младите сътрапезници, прилагайки триковете, които обикновено използваше на дипломатически соарета. И слушаше със същото многопластово внимание, отбеляза си Корделия.

След още едно масово преселение към горния етаж по-малките деца се озоваха по леглата, по-големите си намериха занимания, а Корделия, последвана след минутка от Майлс и Екатерин, най-после се върна при Оливър в една приятна стая до трапезарията, където възрастните да пийнат след вечерята. Седна на канапето до него, като си мислеше: „Сега вече би могъл да ме прегърнеш през раменете, любими“, но телепатичният ѝ намек не стигна до него. Майлс и Екатерин седнаха на канапето от другата страна на ниската масичка. Фрида им сервира, после по знак на Корделия се оттегли.

Оливър все така беше твърде резервиран. Едва ли го тормозеха служебни проблеми, нали уж си бе взел свободен ден. Корделия сериозно щеше да се ядоса, ако се окажеше, че не го е направил. Обърна се към него и попита:

— А ти какво прави цял ден, Оливър?

Това най-сетне го оживи и той им разказа една забавна история за посещението си в университета, според която там всичко вървяло по обичайния за тази институция начин. Екатерин прояви искрен интерес, за разлика от Майлс, който вероятно би предпочел да чуе някоя клюка за сергиярския флот. Но именно той попита, като въртеше между два пръста празната си чаша: