Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— И откъде е този интерес към езерото Серена?
— Заведох майка ви там на разходка с лодка.
— А. И татко обичаше яхтите.
— Да, той ме научи да плавам, преди години.
— И мен също. Макар че, откровено казано, на младини предпочитах конете на дядо.
Корделия се обнадежди, че темата може да завие към по-лични откровения, но вместо това Оливър се отплесна в ентусиазирани описания на водните обитатели, които беше видял през дъното на стъкленото кану. Забравил за кратко тревогите си, той разказваше интересно, отпуснал юздите на вродения си чар. Усмивката на Екатерин ставаше все по-широка.
— Но нали не планирате разработването на терени при езерото? — каза Майлс. — Майка от години се опитва да махне хората от вулканичните райони.
Корделия изведнъж реши, че търпението е неплодотворна политика.
— Всъщност двамата с Оливър излизаме.
Майлс зяпна. Мълчанието се проточи опасно, макар Екатерин да го наруши с едно „Поздравления!“, след като вдигна вежди и премести няколко пъти поглед между Корделия и Джоул. Майлс си затвори устата.
След миг я отвори отново.
— Ъъ… какво точно имаш предвид, като казваш, че излизате? В този контекст.
— Чукаме се, скъпи — отвърна Корделия с най-спокойния си бетански тон.
— Аа… — И след миг добави: — Благодаря за разяснението. — „Мисля“, казваше физиономията му, макар устата му да мълчеше.
Екатерин хвърли кос поглед на съпруга си. Определено преглъщаше нещо, кикот най-вероятно. Оливър все така се криеше в миша дупка, метафорично казано, но бегла усмивка разтягаше устата му. И не се бе изчервил. А после най-сетне — и за огромно задоволство на Корделия — преметна ръка през раменете ѝ, собственически. Вирна брадичка и погледна Майлс в очите.
— И това… известно ли е на широката общественост? Или на някаква по-тясна? — предпазливо попита Майлс.
— Още не съм пуснала прескомюнике, ако за това питаш. Но на Грегор казах, в съобщението си за Аурелия. Както и на Алис и Саймън, разбира се.
— И тримата знаят? Но не си казала на мен? Кога съм се превърнал в риск за сигурността? — възмути се Майлс. След миг добави: — Макар това да обяснява защо Грегор постоянно повтаряше, че ако искам подробности, трябвало да говоря с теб. Реших, че ми намеква за нещо нередно, че иска от мен да разследвам… нещо.
„Може и така да е било“, помисли си Корделия, но не го каза на глас.
Веждите на Майлс се смъкнаха. Още.
— Не се ли тревожиш за политическите последствия? На местно ниво? И не само на местно? — Поколеба се. — Не ми е трудно да си представя как някой политически противник повдига обвинения в конфликт на интереси, ако се разбере, че двете най-големи клечки на Сергияр се… ъъ, си лягат заедно.
— Ами… — Корделия хвърли поглед на Оливър, чието лице отново бе застинало в безизразна маска, и със съжаление редактира думата, която искаше да използва, а именно „трите“. — Двете най-големи клечки на Сергияр си лягаха заедно в продължение на десет години. Хората отдавна са свикнали с това. Аз не бях вицекралица само защото се явявах съпруга на баща ти. От самото начало с Арал деляхме поста по императорски указ.
Майлс махна нетърпеливо с ръка в смисъл „това го знам“.
— Обвиненията в конфликт на интереси обикновено се отправят тогава, когато единият партньор неправомерно се възползва от властта и възможностите на другия. Нужно е голямо въображение да видиш в двама ни с Оливър нещо различно от равноправен екип.
— Това не би ги спряло, ако решат да тръгнат на бой.
— Опитът ми показва, че същото може да се каже за всичко останало, което съм направила или не съм направила.
Оливър се намеси неочаквано:
— Един от афоризмите на баща ти гласеше: „Не позволявай на врага да избира бойното ти поле.“ И далеч не само в тесния военен смисъл.
— Хипотетичен враг на хипотетично бойно поле в нашия случай — сухо добави Корделия. — А и какво биха могли да направят? Да поискат оставката ми? — Замисли се над този възможен вариант. — Всъщност това сериозно би ме вбесило, защото би провалило плановете ми. Би ме принудило да остана на този пост по-дълго от предвиденото само за да докажа на някакви нещастници, дето само хабят кислорода, че не те ръководят парада. Отврат.
Майлс все така въртеше празната си чаша между пръстите си. Опитваше се да измисли логично основание, с което да подплати и оправдае чувствата си? Корделия не можеше да реши дали да го остави, или да го отклони от тази пътека. Той несъмнено бе опитен тактик. Чудесно качество, стига тактикът да е на твоя страна.