Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Когато постъпих в Академията, слуховете сякаш понамаляха, или поне не стигаха до мен — каза Майлс. — Е, условно казано. Чувах ги по-рядко, но онези, които стигаха до мен, бяха от най-грозния вид.
— По онова време Арал вече не беше регент, но с времето клеветите наистина намаляха — каза Корделия. — За щастие.
Екатерин каза предпазливо:
— А обществената реакция тук, на Сергияр? За вас, както и за новите деца? И интересува ли ви изобщо?
— Не особено, а и не виждам причина за бог знае каква реакция. — Корделия сви рамене. — Като се има предвид смесеното население на Сергияр, реакцията на хората е трудно предвидима. В Периода на изолацията овдовелите жени в репродуктивна възраст са били не просто насърчавани, а притискани да се омъжат повторно, за да дадат своята дан към генетичния басейн.
Сянка мина по лицето на Екатерин.
— Не само в Периода на изолацията, уви.
Корделия кимна и продължи:
— Обратното, жените след репродуктивна възраст били насърчавани да си останат вдовици, за да не отнемат мъже, които биха могли да направят деца на други, по-млади жени. Никой не го е формулирал по този начин, разбира се, но крайният резултат от странните социални привички на бараярците е именно този, ако го анализираш в дълбочина.
— Хм — каза Майлс, който едва ли си беше правил труда да анализира точно това.
— Не сме на Бараяр, Периодът на изолацията отдавна е свършил, а концепцията за „репродуктивна възраст“ е мъртва и погребана. Не просто можем да съхраняваме замразени гамети с десетилетия, а да използваме рекомбинация на соматични клетки на всяка възраст. Включително и посмъртно, ако си се сетил да замразиш тъканна проба. Дори от невръстно момиченце могат да се вземат яйцеклетки. Да не споменавам за клонирането, него го познаваме съвсем отблизо в лицето на брат ти Марк.
Майлс махна с ръка, за да покаже, че няма теоретични възражения спрямо последния аргумент.
— Така е, но… някои хора няма ли да решат, че Оливър е малко, ъъ, твърде млад за теб? — Ако се съдеше по физиономията му, изглежда, вече си представяше вицовете по темата и не ги намираше за особено забавни.
— Е, благодаря ти, че не зададе въпроса на обратно, в смисъл дали аз не съм твърде стара за Оливър — тросна се Корделия.
— А аз ви благодаря двойно, графе — обади се Оливър и кой знае защо го каза развеселено. — Скоро навършвам петдесет. Всички сте поканени на пикника по случай рождения ми ден, между другото, стига още да сте тук.
— О, чудесно — каза Екатерин.
— За чудесно — не знам, но определено обещава да е интересно — каза навъсено Оливър. — Ще дойдат много семейства от базата, значи ще има и много деца.
— Още по-чудесно.
Майлс, останал в малцинство и на крачка от капитулацията, пробва за последно:
— Е, ако направиш сметката, може и да има смисъл. Бетанската продължителност на живота срещу бараярската и така нататък.
Екатерин примижа, но успя да се усмихне храбро.
„Да де, все някой трябваше да каже и това.“ Корделия се обърна към Оливър, обзета от внезапна решителност, която нямаше нищо общо с желанието ѝ да подразни Майлс, и каза с ожесточение:
— Да. Ако ще ми обещаваш нещо, Оливър, нека то да е, че ще ме надживееш. Обещай, че ще ме надживееш.
Оливър сякаш се стресна.
— Ами… ще се опитам. — След миг по очите му пролича, че е разбрал. Предпазливата прегръдка през раменете ѝ се стегна за миг в знак на подкрепа.
На Майлс му отне по-дълго да схване подтекста, но накрая и това стана:
— О.
Екатерин не срещна никакви затруднения — кимна на свекърва си сериозно, по сестрински.
Скоро след това гостито се разтури, трима от събеседниците бяха много уморени, а четвъртият… четвъртият имаше вид на човек, който трябва да премисли много неща. Ако не друго, поне оставиха Корделия да се сбогува с Оливър насаме. На прага двамата споделиха една крайно незадоволителна целувка за лека нощ.
Той изсумтя:
— Ух. Това мина…
„Добре? Зле?…“
— … по-политически, отколкото очаквах.
— Майлс май все по-рядко излиза от ролята си на граф напоследък.
— Още не мога да реша каква беше реакцията му, а го наблюдавах през цялото време.
— Ако трябва да гадая… мисля, че ще продължи да изразява съмненията си пред нас — и най-много пред Екатерин, бедното момиче, — но пред външни хора ще отстоява твърдо позицията ни. — Или така поне се надяваше, горещо.