Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
След няколко дена Жаклин Спарк й съобщи новината.
— Разправя наляво и надясно, че имаш проблем със секса.
Страните на Лори пламтяха. Излезе навън с телефона и седна с гръб към басейна.
— Фактът, че не бързам да си отворя краката, не ме прави куку.
— Знам.
— Ами ако аз реша да разкажа на света, че той обича да се облича в женско бельо? — Тази новопоявила се темпераментност й беше чужда, но не можеше просто да преглъща. Несъмнено болното съзнание на Питър си я представяше в такава позиция.
Жаклин въздъхна.
— Лори, послушай съвета ми. Не се забърквай в грозен публичен скандал. Най-добре е да проявиш достойнство и да оставиш хората сами да си вадят заключения.
— Но защо му е да разгласява подобни глупости? — Не разбираше свадливостта му. — Нали уж бяхме приятели… нещо като.
— Сам копае гроба си. Феновете не са плиткоумни; ще прозрат намеренията му. Дали Питър казва истината, или просто егото му не е могло да понесе отказа ти?
— Мен ако питаш, егото му е достатъчно голямо да понесе каквото и да било.
— Никога не надценявай мъжете, слънчице.
Лори затвори очи.
— За урок ще ми е.
— Да си кротуваме, бурята сама ще отшуми.
Знаеше, че Жаклин е права. Пиарката й далеч не остана доволна, когато научи за сдърпването им — в нейните очи поведението на Питър беше дразнещо, но не и изненадващо; неудобство, но не и фатална пречка. „Такива неща се случват постоянно — беше й обяснила. — Все пак сме в Лос Анджелис. Встъпила си в мнима връзка. Той е актьор, за бога. Нищо учудващо не виждам.“
Май наистина нямаше нищо учудващо. Само дето случката с Позен й се беше натрапила в съзнанието. С Питър Лори беше поставила на полезно изпитание моралните си ценности, но той беше прекрачил границата. Не искаше да тръгва по този път, да се погледне след десет години в огледалото и да не се познае.
— Не очаквах да реагира така крайно — каза на Жаклин. — Все едно късам с него наистина, не на ужким. Все едно сме ходили наистина.
— Е, човекът определено има високо мнение за себе си.
— И още как.
— Най-вероятно е проява на някакъв защитен механизъм. Гледал е да не го изпреварим с изявление пред пресата. — Направи кратка пауза. — Сериозно ли е бил в бельото ти?
— Не бих казала, че думичката „в“ описва достоверно ситуацията.
Жаклин се разсмя.
— Ще ти звънна по-късно.
Останала сама вкъщи, Лори се позамисли дали да не покани Данте на гости, но накрая се отказа. Трябваше отново да свикне с мисълта, че ще живее сама в имението си.
Едно натрапчиво гласче не спираше да й натяква, че сега, когато домът й отново пустее, се налага да преосмисли заплахата на Анхелика. Изглежда, колкото и успехи да жънеше в кариерата си, трите доведени жени вечно щяха да събуждат в нея уплашеното момиченце.
Капнала от умора, Лори се свлече на пода, отпускайки глава в дланите си.
По-късно същата вечер звънна мобилният й телефон. Беше се върнала рано от парти в западен Холивуд, където догадките около раздялата им с Питър бяха върлували като чума. До гуша й беше дошло да отбива наглите въпроси на репортерите и да се крие от фотографите и накрая беше решила, че е време да се прибира.
Отключи си входната врата и без да се замисля, вдигна телефона.
— Лори. Жан е.
Застина насред мрачното фоайе, стъпила в сребристо петно от лунна светлина, онемяла от изненада.
— Здрасти — каза накрая.
— Чух за случилото се със Селзник.
Откъде беше намерил номера й? Защо й се обаждаше? Тонът на гласа му не издаваше нищичко. Не вярваше Жаклин да е разказала на по-висшестоящите в „Ла Люмиер“ за Питър. Или пък беше преосмислила нещата? А може би Жан беше научил от друго място? Думите му отекнаха в съзнанието й — думи, които бе заровила на дълбоко и които сега изникваха с познатата си унищожителна сила.
„Всичко ще е наред… Лично ще се погрижа… Няма да те изоставя.“
— Бихме искали да те изведем от Лос Анджелис, докато се поуталожат нещата.
— Не е необходимо — отвърна Лори лаконично.
— Ти си едно от моите момичета — обяви Жан без всякакво колебание. — Аз казвам какво е необходимо.
Не се и съмнявам.
— Е, това не е — отказа да се пречупи Лори. Беше й писнало други хора да решават вместо нея: Тони, Десидерия, Жаклин, а сега и той, мъжът, който я беше прелъстил и изоставил. Защо не я оставеха сама да живее живота си? — Нищо ми няма — заяви студено. — Няма нужда да се изнасям.