Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Момичето отметна одеялото и напевите спряха.
Върху олтара имаше череп, но Роб не беше виждал такъв през живота си. Беше човешки, но в същото време беше и различен. Имаше извити и коси очни кухини, а скулите бяха високи. Приличаше на череп на някаква чудовищна птица или на непознат вид змия. Но беше определено човешки.
Внезапно Роб усети как до гърлото му се опира студеното острие на нож.
34
Всички се развикаха и започнаха да се бутат. Ножът бодеше гърлото на Роб и притискаше трахеята му. Някой метна качулка върху главата му и той примигна в тъмнината.
Усети, че го избутват в друга стая, чуваше как вратите се отварят и затръшват. Помещението явно беше друго, тъй като звуците се промениха, а ехтенето почти изчезна. Бяха го завели в някаква по-малка стая. Гласовете около него бяха ядосани, викаха и говореха забързано на кюрдски. Бяха заплашителни и яростни.
Ритнаха го отзад в сгъвката на коленете и Роб се свлече на пода. През съзнанието му преминаха образите на жертвите по интернет. Оранжевите дрехи, виковете „Аллах акбар!“, хрущенето, когато ножът прерязва трахеята, и бликналата ярка кървава пяна.
Не. Роб щеше да се бори. Започна да се извива, но някакви ръце веднага го притиснаха към земята. Качулката беше от старо зебло и миришеше на спарено. През плата върху лицето му проникваше мъничко светлина и Роб различаваше силуетите на викащите мъже.
Някъде се отвори втора врата. Виковете станаха още по-високи и Роб чу как някаква жена изкрещя въпрос, а мъжки глас й отговори. Всичко беше ужасно объркано. Роб се опита да диша бавно и да се успокои. Беше легнал на една страна и през плата виждаше робите на йезидитите, крака, обути в сандали, и мъжки фигури.
Вързаха китките му зад гърба и грубите въжета се впиха в плътта му. Той потръпна от болка, но някакъв мъж му изръмжа нещо, сякаш беше на арабски. Стори му се, че разпознава думите, и пробва да извие тялото си, за да се опита да различи нещо през качулката. Мярна се отблясък и Роб преглътна тежко. Какво блести така? Сигурно нож, големият нож, който бяха опрели в гърлото му.
Обзе го пронизващ страх. Роб се сети за дъщеря си, за чистия й смях и за русата й коса. Огряна от слънцето, тя самата започваше да свети. Представи си обърнатите й нагоре към него сини очи. „Тати, вижотни, тати.“ А сега вероятно той щеше да умре и нямаше да я види никога повече. Щеше да съсипе живота й с това, че няма да бъде до нея. Щеше да бъде бащата, който тя никога не беше имала.
Тъгата почти го накара да заплаче. Под качулката беше горещо и задушно, сърцето му биеше бясно, но трябваше да овладее паниката. Все още не беше мъртъв. Нападателите не бяха направили нищо повече, освен да го блъскат и да го уплашат.
За момент Роб се обнадежди, но след това се сети за Франц Брайтнер. Те го бяха убили. Отнемането на живот не беше проблем за работниците йезидити от Гьобекли Тепе. Бяха го блъснали върху жалон и го бяха проболи като жаба в лаборатория. Просто ей така. Роб си спомни как кръвта шуртеше от раната на гърдите на Франц и се стичаше по жълтата пръст на Гьобекли. След това в ума му се мярна и споменът за треперещата коза, разпорена жива на улицата в Шанлъурфа.
Роб изкрещя. Единствената му надежда беше Карван. Той му беше приятел, приятел йезидит, може би щеше да го чуе. Виковете му отекнаха из стаята. Кюрдските гласове му отвърнаха с проклятия и някакви хора отново започнаха да го бутат и ритат. Някаква ръка го хвана за гърлото и почти го задуши, друга го стисна за китките. Роб започна да рита, сега беше вбесен. Захапа качулката. Ако щяха да го убиват, нямаше да се даде без бой. Щеше да се опита, нямаше да се остави лесно.
Махнаха качулката от лицето му. Роб се задъха и запримигва от ярката светлина. Някакъв човек се беше надвесил над него. Беше Карван.
Но това не беше предишният Карван, приятелски настроеният тип с облото лице. Този Карван не се усмихваше, беше намръщен, ядосан и раздаваше заповеди.
Карван нареди нещо на мъжете около себе си с резки изречения на кюрдски. Казваше им какво да правят и възрастните мъже с робите очевидно го слушаха. Бяха застанали буквално на колене пред него. Един от мъжете избърса лицето на Роб с мокър парцал. Вонеше отвратително, но хладината го освежи. Друг му помогна да се изправи и го остави да се облегне на стената.