Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Тези хора си измислят закони в движение! — изрева баща ѝ.
Но всички ние около тях бяхме в прекалено голям шок, за да имаме сили да се ядосваме.
Хиляди хора се бяха наредили покрай пътя, за да наблюдават нашата процесия към новия ни дом. И всички тези хора бяха потънали в гробовно мълчание. За британците, които ни гледаха, обстановката вероятно е изглеждала призрачна. Единствените звуци, които се чуваха по улиците, бяха песните на птиците и чаткането на копитата на конете ни.
Рани Махал е един от старите дворци на раджата. Представлява шейсетгодишна постройка на два етажа и плосък покрив, сгушена подобно на екзотична жълта птичка насред шумен пазар. Когато пристигнахме, тежките железни порти се отвориха. А после ние влязохме един по един в малкия квадратен двор с два малки фонтана, едва капещи под слънцето. Всички слязоха от конете и четири конярчета отведоха конете ни до сграда извън самия Рани Махал, тъй като тук нямаше дори конюшни.
Вътре имаше шест коридора, отвеждащи до шест големи зали и няколко по-малки стаи. Почти всички стаи бяха боядисани в червено, а някой със страст към цветята беше добавил и цветни елементи към този фон. Арките бяха украсени с изображения на пауни и розетки, а от ярко боядисаните ниши към нас се взираха скулптури от периода Гупта. И покоите на кралицата, и Дурбар хол се намираха на втория етаж. И двете стаи имаха тавани, покрити с дърворезба, и прозорци, гледащи към улиците под нас.
— Та тук няма място дори за дургавас! — промърмори Сундари.
— Изберете си една от стаите на долния етаж и я превърнете в дургавас — рече рани. — Арджун, същото важи и за моята стража. Настани ги в съседната на дургавас стая!
Погледнах към Арджун. От този момент нататък нощем щеше да ни разделя само една стена и тази мисъл запрати към лицето ми мощен прилив на горещина. Дори и някой да забеляза, нищо не каза.
Беше необходим цял следобед, докато животът в двореца бъде организиран. Ние седяхме на възглавници в Дурбар хол и се редувахме да забавляваме Ананд, докато прислугата се опитваше да въведе ред в хаоса. Някъде преди залез-слънце се появи Гопал, за да достави пощата ни.
— Това ли е само? Едно писмо? — провикна се жалостиво Кахини.
— Съжалявам — смотолеви Гопал. В крайна сметка и той беше изгубил всички свои привилегии в Панч Махал. — Това е всичко.
— Сигурен ли си?
— Да.
На мен Гопал достави две писма и аз автоматично разбрах грешката му. Един по-добър човек сигурно веднага би се обадил, но аз съвсем спокойно и невъзмутимо прибрах и писмото, адресирано до Кахини, и го пуснах в ангарката си. А през следващите два часа се питах дали притежавам смелостта да го прочета. Веднага щом настъпи подходящият момент, аз слязох долу и приседнах на малка мраморна пейка в двора. През портите влизаха и излизаха толкова много хора, че никой не ми обръщаше внимание. Разтворих писмото колкото ми беше възможно по-бързо, преди да съм размислила. Не съм много сигурна какво точно очаквах да прочета, но изобщо не очаквах следното:
Любов моя, с прискърбие научих колко труден е станал животът ти. Носят се слухове, че с всеки изминал ден сипаите стават все по-гневни. Има ли някакви признаци за избухване на въстание? Трябва ли да дойда? Ти в опасност ли си?