Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— … и накрая прекали. Биромбакди крещеше из канцелариите как щял да му вземе главата, с ушите си го чух. „Искам главата на Джайде, на тепсия я искам, той наистина прекали!“
— Дал е по пет хиляди бахти на хората си за онази инспекция.
— Е, голяма полза ще имат от тях сега, когато разжалваха шефа им.
— И все пак — по пет хиляди. Нищо чудно, че Биромбакди е побеснял. Сигурно е изгубил половин милион, ако не и повече.
— Казват, че Джайде нахлул като мегодонт. Старецът сигурно го е взел за бивола Торапи, който е дошъл да премери сили с татко си. И че му крои шапката.
— Е, вече няма такава опасност.
Емико трепереше. Това щеше да е краят ѝ. Щеше да изпусне пръчиците и мъжете щяха да разберат каква е. Щяха да видят момичето на пружина, което още не бяха видели, нищо че се бяха струпали около нея, нищо че я побутваха с мъжкарска самоувереност, нищо че единият току я докосваше по врата, уж случайно блъснат от навалицата. И тогава прикритието ѝ щеше да се смъкне като плащ. Щяха да я видят такава, каквато е, Нов човек с изтекли документи и разрешителни за внос, а после щяха да я компостират набързо, да я рециклират така, както се рециклираха целулозата и животинския тор, и всичко това заради издайническите ѝ движения, които я обозначаваха толкова ясно, все едно цялата са я накацали светулки.
— Ама никога не съм си мислил, че ще го видя да коленичи пред Аккарат. Това беше кофти. Посрами всички ни.
Кратка пауза. После единият каза:
— Лелче. Метанът ти що не е зелен?
Жената зад сергията се усмихна смутено. Същата смутена усмивка разтегна и лицето на дъщеря ѝ.
— Миналата седмица направихме подарък на министерството — каза тя.
Другият, онзи, който галеше небрежно врата на Емико — Емико се опитваше да не трепва — каза:
— Тогава излиза, че нашата информация не е вярна.
Усмивката на жената помръкна.
— Или пък аз нещо греша.
— Е, за мен не е проблем да ти проверя документите.
— Не си правете труда — каза жената. — Ще пратя щерка си още сега. А вие… я си вземете тези две рибки, вземете, вземете. Не ви плащат достатъчно, виж какви сте тънки като вейки. — Взе две големи риби тилапия от грила и ги предложи на мъжете.
— Много мило от твоя страна, лелче. Гладен съм. — Белоризците взеха рибите и увитите в бананови листа плаа и продължиха през пазара, в неведение за ужаса, който се плискаше на вълни около тях.
Усмивката на жената угасна в мига, щом мъжете ѝ обърнаха гръб. Обърна се към дъщеря си и набута в ръцете ѝ шепа банкноти.
— Иди в полицейската караулка и гледай да дадеш парите на сержант Сири Порн, ама лично. Не искам тези двамата да ми цъфнат пак.
Докосването на белоризеца още пареше врата на Емико. Разминало ѝ се беше на косъм. Буквално на косъм. Понякога незнайно защо забравяше, че е в опасност. Понякога се заблуждаваше и започваше да мисли за себе си почти като за човек. Дояде набързо спагетите. Повече не можеше да отлага. Трябваше да се изправи лице в лице с Роли.
— Искам да се махна оттук.
Роли се завъртя на столчето пред бара и я изгледа невярващо. После каза с усмивка:
— Ти сериозно ли, Емико? Имаш нов господар, така ли?
Другите момичета тъкмо идваха в бара, говореха си и се смееха, кланяха се пред малкия домашен олтар, някои дори правеха дребни приношения с надеждата да им се падне мил клиент — или богат поне.
Емико поклати глава.
— Нямам нов господар. Искам да замина на север. В селата, където живеят Нови хора.
— Кой ти каза за това?
— Значи наистина съществуват? — По изражението му разбра, че е така. Сърцето ѝ се разлудува. Значи не беше само слух. — Съществуват — повтори тя, този път по-твърдо.
Той я изгледа.
— Може би. — Махна на бармана Даенг да му налее пак. — Но имай предвид, че животът в джунглата е труден. Ако реколтата ти се провали, ядеш буболечки. Дивеч почти не е останал, след като мехурчестата ръжда и японската генехакерска гъгрица унищожиха голяма част от горите. — Вдигна рамене. — Останали са кажи-речи само птици. — Погледна я отново. — А и ти трябва да си близо до вода. Там ще се прегрееш за нула време. Повярвай ми. Много е трудно там. Ако наистина искаш да се махнеш оттук, по-добре се огледай за нов господар.