Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Ролф се извърна към нея.
– Уверявам те, че уменията ти не струват пред тези на елфическите воини.
Тя посочи един от спадовете пред бюрото.
– Няма да е зле да седнеш.
– Веднага стани от...
Елин подсвирна.
– Позволи ми да ти представя капитан Ролф, несравнимата, прелестна и абсолютно безупречна кралица на Терасен.
Дориан сбърчи чело. Но се чуха стъпки и…
Елфите се обърнаха към вратата, откъдето наистина влезе Елин Галантиус, облечена в тъмнозелена туника, също толкова измачкана и изцапана, с разпуснати златни коси и тюркоазено-златисти очи, които сякаш се смееха, като мина покрай стъписания Ролф и приседна на страничната облегалка на любимия му стол... до Елин.
Дориан не можеше да познае коя е истинската – не и без елфическо обоняние.
– Що за... що за дяволия е това? – изсъска Ролф и отстъпи крачка назад.
Елин и Елин се спогледаха. Онази в черно се усмихна широко на новодошлата.
– О, направо си приказна!
Облечената в зелено се усмихна, но макар и самодоволна, макар и леко пакостлива... нейната усмивка беше някак по-мека, изписана бе върху устни, които навярно не бяха толкова склонни към ръмжене и зъбене, нито към безсрамни, дръзки приказки. Ясно – Лизандра.
Двете кралици се обърнаха към Ролф.
Елин Галантиус нямаше близначка – изръмжа той с ръка на меча си.
Елин носеше черните дрехи – истинската Елин, която беше с тях още от самото начало – врътна очи.
– Ох, Ролф. Разваляш ми забавата. Естествено, че нямам близначка.
Тя кимна към Лизандра и плътта на хамелеонката засия и сякаш се разтопи – косата й се превърна в тежък кестеняв водопад, кожата й придоби слънчев загар, а вирнатите й в ъгълчетата очи станаха поразително зелени.
Ролф извика уплашено и залитна назад, но Фенрис го задържа с ръка на рамото, пристъпвайки напред с изцъклени от удивление очи.
– Хамелеон – пророни воинът.
Елин и Лизандра впериха в него равнодушни погледи, които биха накарали обикновен човек да побегне от страх.
Дори вечно спокойното лице на Гавриел бе провиснало от почуда при вида на хамелеонката. Той преглътна и татуировките по врата му подскочиха. Бащата на Едион. А ако той придружаваше Елин...
– Колкото и да съм изненадана, че целият кадър е налице – подхвана Елин, – ще ви помоля да потвърдите на Негово Пиратско Величество, че съм тази, за която се представям, за да можем да продължим с по-належащите въпроси.
Лицето на Ролф побеля от гняв, щом осъзна, че всички останали са знаели кой стои пред тях.
– Това е Елин Галантиус – обяви Дориан. – И Селена Сардотиен.
Ролф обаче се обърна за потвърждение към Фенрис и Гавриел, външните лица. Гавриел кимна, Фенрис, приковал очи в кралицата, каза:
– Онази, за която се представя, тя е.
Ролф надникна към Елин, ала кралицата беше вдигнала свъсен поглед към Лизандра, която й подаваше запечатан с восък свитък.
– Подстригала си се.
– Ти пробвай да изкараш повече от ден с такава дълга коса – отвърна Лизандра, докосвайки тъмните кичури, които вече стигаха едва до ключиците й.
Ролф ги зяпаше недоумяващо. Елин се усмихна на приятелката си и обърна лице към пиратския лорд.
– И така, Ролф – провлачи кралицата, подхвърляйки свитъка от ръка в ръка, – да обсъдим защо отказваш да подкрепиш каузата ми.
28.
Елин Галантиус дори не опита да прикрие самодоволството си, когато Ролф посочи към голямата маса в десния край на кабинета му – далеч по-луксозен от мизерната дупка, където някога беше поканил двама им със Сам.
Направи само стъпка към стола си, преди Роуан да хване лакътя й.
Лицето му – о, богове, колко й беше липсвало суровото му, непоклатимо лице, което не издаваше нищо, когато се наведе да прошепне в ухото й с тих елфически глас:
– Гавриел и Фенрис ни подкрепят, но при условие, че ще ги отведа до Лоркан, тъй като Майев ги е изпратила да го убият. Отказах да разкрия местонахождението му. По-голямата част от адарланската флота е в Залива на Оро заради някакво проклето споразумение с Мелисанде да използват пристанищата им, а армадата на Майев е отплавала към Ейлве. Да атакува или да се бие на наша страна – още не знаем.
Е, хубаво беше да е наясно, че ги очаква същински ад и че информацията за армадата на Майев е била вярна. Но тогава Роуан добави:
– А ти ми липсваше до болка.
Тя се усмихна, независимо от предишните му думи, и се отдръпна назад, за да го погледне в очите. Невредим, незасегнат.
Само това я интересуваше. Въпреки новината, която й беше разкрил.
Елин реши, че не я е грижа кой ги зяпаше, и се надигна на пръсти да докосне устните му със своите. През целия ден усърдно се беше старала да прикрие мириса си от него и