Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
През целия следобед тя отскачаше до новото крило, за да провери дали всичко е наред. След като свърши с чистенето, изчака още половин час, докато си тръгнат строителните работници, и едва тогава взе асансьора до новото крило. Внимателно отвори вратата и остана неподвижна няколко минути, докато не се увери напълно, че е сама. Главният барман трябваше да дойде на работа едва след два часа, така че разполагаше с много време.
Когато вече беше съвсем сигурна, че наоколо няма никой, тя взе картините и сложи тази на Моне върху дърводелския тезгях. Беше доста трудно да я извади от рамката и се наложи да използва един клин и клещи. После сложи цветния плакат на краля във военна униформа върху пейзажа от устието на Шелд и го прикрепи с телбод по края на платното. След това сложи картината обратно в рамката, подпря я на стената и отстъпи няколко крачки назад. Кралят изглеждаше много добре в сивата си униформа, с всички медали по гърдите. Униформената фуражка му отиваше и прикриваше факта, че косата му беше започнала да оредява. Петра си помисли, че кралят изглеждаше много по-елегантен от дебелите политици, които даваха по телевизията в последно време. Може би трябваше да престане да гласува за социалдемократите, след като беше такава почитателка на кралското семейство. Как беше възможно някой да е против тях? Нали, ако махнеха краля, щеше да се наложи да сложат някой друг за държавен глава – а това нямаше да е по-добре?
Петра се зае с картината на Реноар. Голямата позлатена рамка беше идеална за плаката, на който кралят и кралицата бяха заедно. Тя бързо свали тежката рамка, сложи цветния фотос върху платното и го закрепи с телбода. После отново монтира платното в проклетата рамка, макар и с доста сериозни усилия. Накрая отметна кичур коса от лицето си и огледа резултата от работата си. Картината изглеждаше доста луксозно, но все пак изобразяваше шведското кралско семейство. Именно тези двамата представляваха страната в чужбина, а социалдемократите да си казват каквото си искат! Петра съжаляваше единствено, че кралица Силвия беше решила да си направи козметична операция. Една от най-красивите жени на света беше решила, че не е достатъчно красива. Според Петра това беше катастрофа за движението на феминистките и голямо разочарование за всички жени изобщо.
Тя отново разгледа внимателно двете картини. Цветовете бяха точни, както и рамките. Може би единствено позлатената рамка на картината с кралската двойка беше прекалено луксозна. Петра взе малко прах от пода и го разтърка върху обкова, за да му придаде по-евтин вид. Човек трябваше да вдигне картините, за да разбере колко са тежки – иначе щеше да си помисли, че рамките им са от пластмаса!
Петра прибра инструментите по местата им, изхвърли чувала за боклук при останалите и провери дали не е изпуснала нещо на пода. После отново уви картините с хартия, прибра ги в два найлонови чувала и ги сложи в куфара си. Остана загледана в него в продължение на няколко секунди, после го заключи, издърпа дръжката навън и го изтегли на колелцата му до асансьора. Това, което правеше, не беше кражба. Тя просто взимаше картините назаем за известно време, а веднага щом си получеше наградата, щеше да ги върне в музея.
Никой не й обърна внимание, когато излезе от хотела, а в метрото беше един от многобройните пътници с куфари на колелца. Когато се прибра вкъщи, затвори вратата на стаята си и въздъхна с облекчение. Малката й експедиция за картините се увенча с успех. Ако не се беше погрижила за творбите на изкуството, може би щяха да бъдат изгубени завинаги. В интерес на истината тя беше направо горда с постижението си. Сега картините бяха на сигурно място. Петра си направи чаша чай и изяде един сандвич, преди да се заеме с тях. Огледа се и реши, че най-доброто място за платната беше над дивана. Затова ги окачи на стената, отстъпи няколко крачки назад и със задоволство видя как й се усмихваха кралят и кралицата на Швеция от позлатените си рамки. Никой, абсолютно никой нямаше да се сети да потърси картините на Реноар и на Моне в някаква студентска стая.
52.
В небето бяха надвиснали тежки облаци и отекваха гръмотевици, когато Кристина и Ана-Грета пристигнаха в затвора „Хинзеберг“. Щом отвориха портала и Марта видя приятелките си, я изпълни топлина. Най-сетне щеше да бъде отново със старите си дружки – и това щеше да бъде особено голямо облекчение за нея, защото последните няколко дни бяха просто ужасни.