Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Oui. А ако добавим и acaboce, ще получим „завършекът на алфа и омега“. Завършекът на Христос.
— Но какво означава това? — попита Стефани.
— Госпожо, мога ли да погледна книгата на Стюблен?
Тя извади томчето и го подаде на Кларидън.
— Хайде пак да се върнем на надгробния камък. Между него и картината има връзка. Нали помните, абат Бигу е оставил и двете следи. — Той разтвори книгата върху масата.
— Трябва да познаваме историята, за да разберем посланието върху камъка. Родът Д’Отпул датира още от дванайсети век във Франция. Мари се омъжила за Франсоа д’Отпул през 1732-ра. Един от предците му написал завещание през 1644-та, което надлежно регистрирал и представил пред нотариус в Еспераза. Когато той починал обаче, се оказало, че не могат да открият завещанието. По-късно, повече от сто години след смъртта му, изгубеното завещание внезапно се появило. Когато Франсоа д’Отпул отишъл да си го прибере, нотариусът му казал следното: Няма да е разумно от моя страна да се разделя с документ от такова огромно значение. Франсоа починал през 1753 година, а през 1780 година завещанието най-после било предадено на вдовицата му Мари. Защо? Никой не знае. Може би защото по същото време била единственият останал жив представител на рода Д’Отпул. Но тя умряла едва година по-късно и се твърди, че предала завещанието и цялата съдържаща се в него информация на абат Бигу като част от голямата семейна тайна.
— И това всъщност ли е открил Сониер в криптата? Освен златните монети и диамантите?
Кларидън кимна.
— Но криптата била старателно скрита. Затова Ларс смяташе, че фалшивият гроб на Мари в гробището е съдържал същинската информация. Бигу вероятно усещал, че тайната, която пази, е твърде голяма, за да не я предаде другиму. Напуснал родната си страна, смятал никога да не се завръща, затова оставил след себе си загадка, която да сочи пътя. В колата, когато ми показахте рисунката на надгробния камък, за пръв път ми хрумнаха доста неща. — Той се пресегна към празния бележник и химикалката, които лежаха на масата. — Сега вече съм сигурен, че текстът е пълен с информация.
Малоун разгледа буквите и символите върху надгробните камъни.
— Камъкът отдясно е лежал върху гроба на Мари и не съдържа нищо от типичния надпис, какъвто обичайно поставяли върху гробовете. Лявата му страна е надписана на латински. — Кларидън записа думите „et in rax“ в бележника.
— Това се превежда като „и в мир“, но има някои подробности. Rax е именителният падеж на думата „мир“ и е граматически неправилно да следва след предлога in. Дясната колона е написана на гръцки и няма никакъв смисъл. Доста разсъждавах по този въпрос и най-накрая ми хрумна решението. Надписът всъщност е на латински, но е написан с гръцката азбука. Ако ще преобразуваме на латиница, то с E, T, I, N и А нямаме проблеми. Но латинското Р ще се чете като „р“, а X става на „к“, и…
Кларидън задраска по бележника, после записа пълния си превод в долната част на листа.
ET IN ARCADIA EGO
— И в Аркадия аз — прочете Малоун, превеждайки латинските думи. — Но това няма никакъв смисъл.
— Именно — отбеляза Кларидън. — Което ни навежда на мисълта, че думите крият нещо друго.
Малоун схвана.
— Анаграма?
— По времето на Бигу били доста разпространени. Все пак съмнително бе текстът на Бигу да може толкова лесно да се дешифрира.
— Ами думите в средата?
Кларидън ги надраска върху листа.
REDDIS RÉGIS CÉLLIS ARCIS
— Reddis означава „да върнеш, да възстановиш нещо, което е било взето“. Но също така е латинското название на Рен. Regis идва от Rex, което означава крал. Cella ще рече хранилище. Arcis произлиза от arx — твърдина, крепост, цитадела. Всяка дума означава много неща, но заедно нямат никакъв смисъл. Освен това има една стрелка, която свързва p-s отгоре с præ-cum. Нямам никаква идея какво е това p-s. А præ-cum се превежда като „да се молим да дойде“.
— Какъв е този символ долу? Прилича на октопод.
Кларидън поклати глава.
— Паяк е, госпожо. Но значението му ми убягва.
— А другата плоча? — попита Малоун.
— Лявата била изправена върху гроба и се виждала най-добре. Помните, нали, че Бигу служил на Мари д’Отпул в продължение на много години. Бил й изключително предан и му били нужни цели две години, за да направи надгробната плоча. И въпреки това почти всеки ред съдържа грешка. Зидарите от онова време правели грешки, но чак пък толкова? Няма начин абатът да е позволил плочата да остане в такъв вид.