Наследството на тамплиерите

— Мъжът от катедралата — каза Стефани.

— Нали ви казах, че пак ще се срещнем. С вас също, мосю Кларидън. Не бяхте чак толкова убедителен в лудницата.

Малоун се взря в тъмнината. Огромният размер на залата объркваше с ехото си. Но успя да забележи фигурите, застанали край дървените перила на горното ниво. Преброи четирима.

— Впечатлен съм от знанията ви, мосю Кларидън. Заключенията ви относно надгробния камък ми се струват доста логични. Винаги съм вярвал, че от надписа може много да се научи. И аз самият неведнъж съм идвал тук да тършувам из рафтовете. Трудно начинание. Толкова много материал за изследване. Оценявам, че така стеснихте периметъра на проучванията. „Прочетете правилата на Каридад“. Кой би могъл да се досети?

Кларидън се прекръсти и Малоун забеляза страх в очите му.

— Бог да ни пази.

— Е хайде, хайде, мосю Кларидън — продължи гласът. — Нужно ли е да намесваме небесата?

— Вие сте негови войни. — Гласът на Кларидън потреперваше.

— И какво ви навежда на тази мисъл?

— Че кои други бихте могли да бъдете?

— Може да сме полицаи. Но не. Едва ли ще приемете такава версия. Може пък да сме авантюристи — изследователи — като вас самите. Но не. Затова нека приемем за улеснение, че наистина сме негови войни. Как ще помогнете вие тримата на нашата кауза?

Никой не му отговори.

— Мисис Нел разполага с дневника на съпруга си и с книгата от търга. Тя би могла да ни помогне с тях.

— Майната ви — изсъска тя.

Остър звук като пукане на балон заглуши шума на дъжда и един куршум отскочи от масата на няколко сантиметра от Стефани.

— Грешен отговор — проеча глас.

— Дай му ги — каза Малоун.

Тя го изгледа гневно.

— Иначе ще те застреля.

— Откъде знаете? — осведоми се гласът.

— Аз бих постъпил така.

Някой се изхили шумно.

— Допадате ми, мистър Малоун. Истински професионалист сте.

Стефани бръкна в чантата през рамото си и извади книгата и дневника.

— Хвърлете ги към вратата, между рафтовете — нареди гласът.

Тя изпълни инструкциите му.

Показа се фигура, която ги прибра.

Малоун мислено увеличи бройката с още един. Сега тук бяха поне петима. Усещаше тежестта на пистолета на кръста си под сакото. За съжаление нямаше начин да го извади, без да убият поне един от тях. А и в пълнителя имаше само три патрона.

— Съпругът ви, мисис Нел, е успял да сглоби много от фактите, а заключенията му върху липсващите се оказаха правилни.

— Какво точно целите? — попита Малоун. — Включих се към групата едва преди няколко дни.

— Целим справедливост, мистър Малоун.

— Нима е нужно да прегазите един възрастен мъж по улиците на Рен-льо-Шато, за да постигнете справедливост? — Бе решил да разклати бутилката с духа и да види какво ще излезе оттам.