Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Чакаме да узнаем какъв отговор ще ни изпратят херцогът на Олбъни и съветът на лордовете. Арчибалд излиза да язди с Джеймс всеки ден и го учи как да седи върху понито си и да вдига ръка, за да приема поздрав. Говори му за битки. Не ми харесва да се отдалечават много, тъй като се страхувам, че съветниците може да станат нетърпеливи и да похитят нашия малък крал. Неспокойна съм, нервна от бременността си. Мисля си, че допускам да се плаша от сенки. После понякога си казвам, че имам твърде много причини да се боя.
По време на бременността сънувам ярки, живи сънища. Започвам да мисля за Олбъни с ужас, сякаш той е самият дявол, а не предпазлив, внимателен политик. Мисля си, че ще отведе Джеймс със сила. Мисля си, че ще ми отнеме Ард. Представям си го как лишава лорд Джон Дръмонд от богатството му, само защото ми е бил добър съветник, нежен дядо. Макар че обещаха да го освободят от затвора, те го съсипват, отнемайки му имотите и замъците. Ард изгуби наследството си и сега изобщо нямаме пари. Епископ Гавин Дъглас е затворен без надежда за освобождаване, а тайните ми писма до Хари са прочетени от всички. Всички знаят, че съм заговорничила, за да накарам англичаните да нападнат собствената ми страна, че съпругът ми и неговото семейство са извлекли облаги от предателството ми. Джордж Дъглас, по-младият брат на Ард, е избягал в Англия, хвърляйки сянката на предателството върху цялото семейство. Чувствам се така, сякаш съм изгубила всичките си приятели, чувствам се така, сякаш Ард е изгубил близките си заради мен, а брат ми продължава да не изпраща нито пари, нито помощ. Катерина все така не го съветва, че е редно да ме обезщетят — и все пак, кой ме въвлече в това опасно положение, ако не тя?
Зная, че херцогът на Олбъни няма да чака вечно, и в края на юли той изпраща хора да вземат Джеймс, сина ми. Съветът е твърдо решен да предам малкия крал на новите му настойници.
Отново говоря през решетката на крепостната врата, но този път няма ликуващи зрители. Казвам, че Стърлинг е мой собствен замък, лично моят съпруг кралят ми го е дал. Казвам, че синът ми е под собственото ми попечителство, моят съпруг, кралят, ме е направил негова пазителка. Казвам, че няма да го предам. Няма да предам ключовете на замъка.
Те се обръщат към Арчибалд, който стои мълчаливо зад мен, и му нареждат да ме посъветва. Уверено се обръщам и се усмихвам, но Арчибалд ме удивлява. Точно там, във вътрешния двор на замъка Стърлинг, където някога се смяташе за късметлия, ако му позволях да ме повдигне на седлото, той казва, че съветът му към мен като мой съпруг винаги е бил да се подчинявам на управляващия, херцога на Олбъни, който е назначен за регент от парламента. Казва, че това е волята на лордовете на Шотландия и че е редно всички да им се подчиняваме. Оставам безмълвна, отправила пламтящ поглед към бледото му лице, докато той ме предава докрай, открито, с любезен тон. Не казвам абсолютно нищо, докато не влизаме в замъка, изчаквам вратата на личния ми кабинет да се затвори и да останем сами. Тогава той застава с ръце зад гърба, свел глава, нацупен като дете, в очакване на хокането, за което знае, че се задава.
— Как можа? Как можа?
Изглежда уморен. Изглежда блед, като момче, което е било принудено да се нагърби с тревоги, непосилни за годините му.
— За да не ме обвинят в държавна измяна като дядо ми — казва.
— Как можа да предадеш мен? Дължиш ми всичко. Направих всичко за теб. Не си нищо повече от това, което е Чарлс Брандън за сестра ми. И двете удостоихме с почести съпрузи, които стояха далеч по-долу от нас, мъже, които биха били нищо без нас.
Той поклаща глава и това само ме разгневява още повече.
— Никога няма да простя това — казвам му гневно. — Изгубих трона си от любов към теб. Ако не се бях омъжила за теб, щях все още да бъда регент. Вината за всичко това е твоя, и въпреки това, когато те искат нещо от теб, се отзоваваш покорно! Но ти не си свободен да се отзовеш, обвързан си с мен! Ти си мой съпруг, аз съм кралица и регент. Не би трябвало дори да говориш, когато се обръщат към теб!
— Отговарям честно, за да задържа земите и имуществото си — казва той бавно. В гласа му няма гняв; за разлика от мен, говори бавно и спокойно. — За да задържа замъците си и арендаторите си. Сега потеглям да събера войска, за да те защитя. Нямаме никого тук в Стърлинг; нямаме пари да платим на армия. Но ако мога да се прибера у дома и да събера арендаторите си, да се обърна към приятелите си и да заема пари, тогава мога да се върна и да те измъкна оттук.