Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Правя лек жест с ръка и решетката на крепостната врата се спуска с трясък пред нас, пратениците остават отвън, хората от домакинството ми и самата аз сме на сигурно място вътре. Джеймс се стряска от дрънченето на веригата, пронизителното скърцане на спускащия се метал и трясъка от зъбците на решетката върху камъка, а аз ощипвам ръчичката му, за да му напомня да не плаче. Хората изревават одобрително, а аз надигам глас и им извиквам, че съм настойница на сина си и негова майка, че ще обмисля препоръките на парламента, но синът ми си е мой син, винаги ще бъде мой син, и трябва винаги да бъда с него.
Одобрителният рев е потвърждение на думите ми. Оставям одобрението да ме залее като вълна, да ме съживи, а после срещам погледите на парламентарните пратеници през здравата зъбчата решетка на крепостната врата с дързък, тържествуващ израз на лицето. Спечелих тази схватка, те загубиха. Усмихвам им се, обръщам се и въвеждам сина и служителите от домакинството си обратно вътре. Арчибалд ме следва.
Опитвам се да съхраня този миг на триумф. Опитвам се да запомня мощния рев на тълпата и съзнанието, че народът на Шотландия ме обича. Опитвам се да запомня умилителния допир от ръчичката на Джеймс в моята, съзнанието, че имам син, съзнанието, че синът ми е крал. Каква по-голяма радост от тази може да има за една жена? Постигнах това, за чието постигане на баба ми ѝ беше нужен цял един тежък живот, а все още съм само на двайсет и пет. Имам кралско семейство и имам съпруг, който рискува всичко, за да бъде с мен.
Вкопчила съм се в обичта, която шотландците хранеха към съпруга ми, хранят към сина ми, със сигурност хранят към мен. Вкопчила съм се в любовта си към Ард — не мога да размишлявам какво ми струваше тя, — когато получавам писмо от Англия с небрежния почерк на Мери отпред и нейния печат върху мястото, където е прегънат листът. Използва кралския печат на Франция; винаги ще нарича себе си кралица на Франция, зная го.
Скъпа сестро, най-скъпа сестро, толкова съм щастлива, това сигурно е най-прекрасният ми ден. Омъжих се за любимия си Чарлс за втори път, в Англия, а Хари и Катерина дойдоха на сватбата и се възрадваха на щастието ми. Имаме да изплащаме ужасен дълг, никога няма да имаме пари, ще трябва да преживяваме с молитви като францисканци, но поне постигнах своето. Дори кралиците могат да се омъжват по любов. Катерина направи така, ти го направи, аз го направих. Защо аз да не избера щастието, след като тя и ти го направихте? А всеки, който казва, че съм глупачка, може да се запита — коя жена се омъжи за най-великия крал в християнския свят, а после се омъжи по любов? Аз!
Има още. Продължава и продължава. Тя предрича, че Хари няма да може да се сърди дълго. Наложил им е глоба, която ги е хвърлила в нищета, никога няма да му се издължат, но той обича своя приятел Чарлс и обожава нея… и така нататък, и така нататък, напряко по листа, с глуповати възклицания за щастието ѝ, добавени в полетата.
В самия край на писмото тя казва, че дългът със сигурност трябва да ѝ бъде опростен, защото Хари е изключително щастлив заради бременността на Катерина. Сигурни са, че този път ще износи бебето докрай, а всички лекари казват, че го носи добре.
Държа писмото в скута си и поглеждам през прозореца. Напомням си, че имам двама сина в детската стая, и нося още едно дете. Не съм се омъжила за незначителен човек, когото се опитвам да натрапя на семейството си и да му дам незаслужена благородническа титла. Синът ми от Ард няма да е принц, но по рождение ще е граф по собствено право. Какво беше семейството на Чарлс Брандън преди едно поколение? Как ще го понесе Мери, когато първото увлечение отмине и тя види пред себе си мъж, който дължи репутацията си изцяло на нея? Нима мисли, че радостта на първата година трае вечно?
Имам млад съпруг, красив съпруг от изтъкнат род, и той ме обича, само мен, докато Катерина трябва да се прави, че не вижда изневерите на Хари и да се преструва, че няма нищо против. Аз съм също толкова достойна кралица като нея, дори по-добра от нея, далеч по-добра — имам син, който е крал. Тя ражда само мъртви бебета или бебета, които умират след раждането; сигурно е прокълната. Полага ѝ се да е прокълната. Когато си помисля какво ми причини, знам, че би трябвало да е прокълната завинаги.
Но не е утеха да си я представям прегърбена над растящия си корем и молеща се този път Бог да ѝ дари живо дете, надяваща се, че Хари няма да ѝ изневерява по време на уединението преди раждането. Макар да се чувствам разочарована и обзета от завист, откривам, че не изпитвам удоволствие, като си я представям прокълната. Защото, въпреки че се радвам на хубавите неща, които имам — красивия си съпруг, двете си момчета, бебето в утробата ми, — се чувствам и твърде нещастна.