Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Получавам настойчиви писма от Дейкър и бързо, небрежно надраскани бележки от Арчибалд, увещаващи ме да се махна при първа възможност. Сега знаем колко далече е готов да стигне Олбъни, на какви ужасни действия е готов. Зная, че не съм в безопасност под негов надзор, а времето ми наближава. Не мога да се оттегля в уединение в очакване на раждането като пленница. Ако умра при раждане, ще оставя двама сираци под грижите на врага си.
Изпращам съобщение на Олбъни, че искам да отида в двореца Линлитгоу за раждането, и той ме кара да подпиша писмо до Хари, за да му съобщя, че се оттеглям в уединение и че не възразявам да оставя синовете си в ръцете на техния сродник. Лъжи. Отчаяна съм, измъчвана от тревоги, и се подписвам „Маргарет R.“, както се подписваше баба ни — знакът за Хари, че действам под принуда, но дори не знам дали ще си спомни тази уговорка. Дори не знам дали шпионите няма да прихванат писмото ми и да го препишат за него погрешно. Не съм сигурна, че лорд Дейкър ще му съобщи за ужасната опасност, в която се намираме. Не зная къде е съпругът ми тази вечер.
Тази нощ, трескава, с тежестта на бебето в корема си, се въртя неспокойно ту на една, ту на друга страна и чувствам как бебето се движи и подпира костите ми, сякаш се разтварям като орех в трошачка. Мисля си, че никъде не е безопасно. Никъде не е безопасно за мен, ако брат ми не пожелае да ме защити както подобава. Никъде не е безопасно, ако сестрите ми не се застъпят за мен. И дори не зная дали се молят за мен, както е редно да правят сестрите. Не ми изпратиха Богородичен пояс, нито благопожелания. Не зная дори дали изобщо мислят за мен.
Веднага след като вече съм облечена за път, се отпускам в един стол, обръщам се към придворната си дама и казвам:
— Зле съм, лошо ми е. Кажете на херцога, че трябва да видя съпруга си.
Тя се колебае.
— Въпрос на живот и смърт е — казвам. — Съобщете на херцога, че се боя, че отпадам бързо.
Това я стряска. Тя хуква надолу по стълбите като мишка, подгонена с метла, и влиза забързано в замъка, за да намери многобройните френски слуги на херцога и да им даде да разберат, че кралицата създава неприятности… отново. Докато слизаме по стълбите, протягам двете си ръце към дамите си и те ме отвеждат долу в двора на конюшните, където ме очаква носилката ми. На завоя на стълбището ми премалява и се налага да спра. Не мога да стоя, трябва да се подпра на перваза на прозореца. Докато стигнем в двора на конюшните, пълен с огромния керван с багажа ми и чакащата ми свита, Олбъни вече е пристигнал и се покланя пред мен.
— Съжалявам, милорд — казвам със слаб глас. — Не мога да ви поздравя както подобава. Предстои ми да направя такова дълго пътуване, а после ще се оттегля в леглото.
— Моля ви… — движението му почти наподобява танцова стъпка, дотолкова е изпълнен с благовъзпитано огорчение. — Има ли нещо, което мога да направя? Мога ли да донеса нещо? Да пратя лекари?
Залитам леко.
— Боя се… — подемам. — Боя се, че детето може да подрани. Това е опасно време. Принудена съм да пътувам в най-опасното време. Животът ми…
Той побелява като платно при мисълта, че тираничното му отношение към мен може да доведе до загубата на детето ми, а дори и до моята смърт. Има указания от френския крал да управлява Шотландия, но и да не влошава отношенията между Шотландия и Англия. Ако ме убие, тогава сестрите ми ще са принудени да се оплачат, Хари ще предприеме действия, осъзнавайки, че е проявил ужасна, позорна небрежност. Ако умра, светът ще обвини Олбъни, и онези, които не ме ценяха приживе, ще бъдат смазани от скръб при вестта за смъртта ми.
Превивам се одве.
— Каква болка! — ахвам.
Дамите ми се втурват към мен, и аз ги оставям да ми помогнат да се кача в носилката, да сложат топла тухла под краката ми и глинена бутилка, пълна с гореща вода, върху напрегнато изопващия се корем.
— Съпругът ми — прошепвам. — Трябва да видя Арчибалд още веднъж. Не мога да се оттегля в очакване на раждането без неговата благословия.
Виждам как Олбъни спира и се обръща отново. Преследва Арчибалд с обвинение в държавна измяна, твърдо решен да го види на ешафода.