Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Усмихвам се и махам, и се надявам, че така нареченият херцог-регент чува приветствията, когато стигам до хребета на хълма, преминавам по подвижния мост и влизам в крепостта. Ще разбере, че не може да действа против мен и близките ми.
Пускат ме да вляза веднага, и минавам през голямата зала и влизам в кралския кабинет, където е самият Олбъни, елегантен и парфюмиран както винаги. Покланя ми се много ниско, както подобава, а аз съм вежлива към него и се споразумяваме да седнем и двамата. Донасят ни столове — моят е малко по-висок, и аз сядам, без да въздъхна от изтощение, макар че гърбът ме боли, нито пък се облягам назад, и не сключвам ръце около закръгления си корем. Седя и държа ръцете си в скута, изправена като Катерина Арогантната, и казвам:
— Всички обвинения срещу Гавин Дъглас са лъжливи и той трябва да бъде освободен незабавно.
— Обвиненията? — повтаря Олбъни, сякаш му се е изплъзнало от ума, че е арестувал чичото на съпруга ми.
— Научих, че е обвинен в заговорничене с Англия против интересите на Шотландия — казвам дръзко. — И дойдох да ви кажа, че не го е сторил, и не би го сторил. Имате думата ми.
Той поруменява и аз си казвам тържествуващо, че съм го надхитрила и че ще е принуден да освободи Гавин, и си представям колко доволен ще е Арчибалд. Ард беше в паника след ареста на чичо си, съмняваше се в преценката ми, тревожеше се и настояваше да се върнем в Стърлинг, боеше се, че сме допуснали ужасни грешки, беше изпаднал в ужас за дядо си. Сега ще види, че наистина съм великата кралица, в която се влюби, и все още мога да заповядвам.
Но Олбъни се изчервява не заради себе си: а от смущение заради мен. Поклаща глава, извръщайки поглед, а после става и отива до една маса в ъгъла на стаята и вдига някакви книжа.
— Съществуват писма — казва той неохотно. — Писма от Гавин Дъглас до вашия брат, краля, чрез лорд Дейкър, който е такъв враг на мира у нас. Те показват, че чичото на съпруга ви е поискал от англичаните да подкрепят претенциите му за енориите Сейнт Андрюс и Дънкелд, и че те са го сторили. Показват, че е платил за поста си. Той е покварен, а брат ви го е удостоил с благоволение по ваша молба.
— Аз… — нямам думи и мога да почувствам надигащата се топлина в лицето си, докато той излага пред мен престъпленията на Гавин Дъглас. — Но това не е против интересите на Шотландия… — запъвам се объркано.
— Това е встъпване в заговор с чуждестранен владетел — казва той простичко. — Това е държавна измяна. Разполагам също и с писма, разменени между вашия брат краля на Англия, и вас — продължава, много тихо. — Подканили сте го да отправи лъжливи предложения за мир към шотландския парламент, докато тайно сте го съветвали да нахлуе тук. Поискали сте от него — врага на Шотландия — да нахлуе в собствената ви страна. Тайно сте изпращали писма, използвали сте шифър. Писмата показват, че предавате страната си на англичаните.
Не мога да срещна укорителния поглед на кафявите му очи.
— Помолих родния си брат за помощ. В това няма нищо нередно.
— Съветвали сте го как да измами собствените ви лордове.
— Моите хора се бунтуват срещу мен. Не мога да имам доверие на лордовете…
— Съжалявам, ваша светлост, но знам, че заговорничите срещу Шотландия. Знам, че планирате да избягате в Англия, че лорд Дейкър е готов да ви отведе при брат ви.
Толкова съм унизена, че чувствам как очите ми се наливат със сълзи и ги оставям да се ронят. Допирам ръка до горещото си чело, обвивайки с другата корема си.
— Сама съм! — прошепвам. — Вдовица на крал! Трябва да предпазя синовете на краля, трябва да имам помощта на семейството си. Трябва да мога да пиша на брат си. Трябва да мога да пиша на сестрите си, на скъпите си сестри — вдигам поглед изпод мокрите си ресници, за да видя дали се е трогнал.
Той понечва да хване ръката ми, но се възпира.
— Помилвайте Гавин Дъглас — умолявам го. — И лорд Дръмонд. Всичко, което са направили, беше в моя защита. Не знаете какви са лордовете! Ще се настроят и срещу вас.
Той има прекрасни обноски: умолява ме да не плача и изважда от копринения си жакет собствената си кърпичка, също копринена, избродирана от съпругата му, богата френска наследница, с нейния герб и инициали. Кой носи кърпичка в Шотландия? Дори не биха разбрали за какво служи това.
Допирам я до очите си. Едва доловимо лъха на парфюм. Поглеждам го над нея.