Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Защитаваш ме? — гневът ми се превръща в удивление. Усещам пулсирането на пълна промяна в чувствата си.
— Разбира се. Разбира се.
Улавям ръцете му, с леещи се по лицето ми сълзи, толкова разкаяна, колкото съм била разгневена.
— Заклеваш ли се в това? Нали не смяташ просто да ме изоставиш? Не смяташ просто да спасиш собствената си кожа и да ме зарежеш тук?
— Разбира се, че не — той целува ръцете ми, целува покритото ми със следи от сълзи лице. — За какъв ме вземаш? Разбира се, че ще събера армия, за да те спася. Аз съм твой съпруг, зная какво съм длъжен да сторя.
— Мислех, че си ме предал. Пред всички тях! Мислех, че си преминал на тяхна страна и си ме изоставил.
— Знаех, че ще помислиш така. Но трябваше да повярваш, и те също трябваше да повярват, за да мога да ти служа.
— О, Арчибалд, остани с мен.
— Не, ще замина да събера хората си, за да мога да те спася. Ще замина за дома си.
— Но нали няма да се виждаш с нея? — думите се изплъзват, преди да успея да ги спра.
Изведнъж нежното изражение изчезва от лицето му и той изглежда стар като дядо си, и уморен.
— Ще трябва да я видя, ако ще се опитвам да събера войска от земите ѝ. Тя е мило, предано момиче и никога не е пропускала да прояви доброта към мен. Дори сега, би направила всичко за мен. Ще трябва да се срещна със семейството ѝ, за да се застъпя за теб. Но не смятам да те напусна заради нея. Не забравям, че съм женен за теб. Зная дълга си, дори и да не е това, което си представях.
— Отново ще бъдем щастливи — обещавам му, като че ли е дете като Джеймс, отчаяно копнееща да върна любовта в очите му. — Задълженията ти отново ще бъдат приятни и весели. Ще се измъкнем от това положение. Хари ще изпрати армия. Детето ни ще се роди и ще бъдеш доволен. Ще те даря със син, знам, че ще те даря. Ще родя следващия граф на Ангъс. Това ще ти хареса. И ще вземем властта.
Той ми се усмихва уморено.
— Сигурен съм. Ще замина сега и ще бързам възможно най-много да се върна при теб.
— Нали ще се върнеш? Няма да избягаш в Англия като брат си Джордж?
Той поклаща глава:
— Дадох думата на един Дъглас.
Чакам сама в замъка. Свитата на Олбъни и лордовете, които го подкрепят, са обкръжили градчето Стърлинг, а замъкът е под обсада. Трябва да опазя синовете си и да се противопоставя на парламента, лордовете и Олбъни. Пиша на Хари. Казвам му, че съм сама, обсаждана от собствения си парламент. Тези хора настояват да вземат момчетата ми, неговите собствени племенници, неговите наследници. Ако не ми се притече на помощ, не мога да предвидя какво ще стане. Не получавам отговор. Лорд Дейкър ме уведомява в тайно писмо, че Хари и новият френски крал, Франсоа, са се споразумели да не се месят в делата на Шотландия. Зная какво означава това: Хари е изоставил моята кауза; брат ми ме е предал.
Призлява ми при мисълта, че Хари се съгласява да ме остави на произвола на съдбата, но после осъзнавам, че договорът действа двупосочно. Олбъни също няма да има покровител, ако се опита да управлява Шотландия; няма да получи помощ от Франция. С него сме еднакво изолирани, еднакво сами. Той се е разположил на лагер в град Стърлинг, аз съм закотвена в замъка. Той няма крал, който да подкрепи стремежа му към властта, аз нямам брат, който да ми помогне да бъда регент. Нямам сестри, които да се застъпят за мен. Предстои ни да се борим докрай, като петли на арена, докато единият убие другия.
Чакам Арчибалд да се върне, но той не се връща. Играя с момчетата, почивам си следобед, блъскам си ума да измисля кой може да ми дойде на помощ, след като Хари ме предаде, а Арчибалд не идва; и зная, че няма кой.
Към края на седмицата вече не мога да отлагам и се съгласявам да предам момчетата на избрани от мен лордове. Посочвам съпруга си, графа на Ангъс, и нашия приятел лорд Хюм. Олбъни дори не се преструва, че обмисля предложенията ми. Просто настоява да изпратя момчетата си. Отговарям му, като оставям подвижния мост вдигнат и зареждам топовете. Зная, че отиваме към битка, знам, че това може да приключи само по един начин. Не мога да победя. Изпращам на съпруга си бележка по един от слугите му.
Ако не дойдеш, ще изгубя синовете си. Спаси ме.
Изпращам същото писмо на Хари.
Нито един от двамата не отговаря.
Не ни достига хляб; не ни достига брашно, за да месим хляб. Кладенецът е дълбок, винаги има вода, годна за пиене, така че няма да останем жадни. Но не ни достига месо, и сирене. Зад стените на замъка има кокошки и крави, пасящи на малката морава, но нямаме достатъчно сено. Нареждам да изведат конете през малката порта, където войниците на Олбъни ги улавят и подвикват иронични благодарности за подаръка, но въпреки това ни остава сено само за няколко седмици. Когато заколим животните за месо, няма да имаме мляко и яйца. Синовете ми се нуждаят от прясна храна — те са деца, не бива да бъдат принудени да гладуват по време на обсада. Не зная какво мога да направя.