Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Последният случай за този ден беше някак си необикновен и това можеше да се види по поведението и шепота на публиката. Ръка за ръка към съдиите пристъпиха двама млади бедуини — млада жена, която не носеше було, и един мъж, също млад и красиво облечен. Те искаха да помолят за две неща — първо, да получат закрила В Газа, защото се криеха от отмъщението на родителите си, а второ — да бъдат венчани пред Бога от един от градските мюсюлмански кадии.
Арн отвърна, че първата им молба веднага може да бъде изпълнена — подслон им беше даден. По втория въпрос той дълго разговаря с Утман ибн Катаб. Те изглеждаха много напрегнати и поклащаха глави с набръчкани чела. Очевидно случаят не беше лесен за разрешаване.
Накрая Арн стана и вдигна лявата си ръка, за да накара тълпата да замълчи. Изглежда всички очакваха решението с голямо нетърпение.
— Ти, Айша, която носиш името на жената на Пророка, Бог да е с него, си бану куайс, а ти, Али, който носиш името на един светец, за когото някои казват, че е бил халиф, си бану аназа. Тъй като и двамата сте членове на едно от племената в Газа, вие сте подвластни на тамплиерите и в частност на мен. Но проблемът не е толкова прост, защото родителите ви са врагове и вашата венчавка ще предизвика война. Ето защо не мога да ви дам това, което искате, но ви обещавам, че това не е последното разглеждане на вашия случай. Останете с мир и живейте спокойно в Газа!
Когато Зигфрид чу превода на франкски, който Арн и този път извърши, той бе изненадан от факта, че един Божи служител можеше да слезе толкова ниско, занимавайки се с въпроси като този: дали тези диваци трябваше или не трябваше да се оженят. Въпреки това той забеляза, че Арн прояви изключително благородство, както и това, че всички сарацини — вярващи или не, приеха напълно неговите решения.
В часовете, които последваха, той нямаше време да обсъди с Арн всичко това, което го впечатли много. Първо, трябваше да чуят вечерната молитва, а след това да вечерят в столовата заедно с другите рицари, и то в пълно мълчание.
Между вечерята и молитвата, последвани от обичайния момент, посветен на инструкциите за следващия ден, те постояха заедно около купа с вино.
Зигфрид не знаеше какво да каже и започна с това колко справедливи са му се сторили присъдите, обяснявайки, че той предпочита да съди робите по християнските закони. Беше много изненадан, когато разбра, че Утман ибн Катаб е истински съдия с дълъг опит. Той имаше богат опит, особено що се отнася до съденето според шариата, който съдържаше законите на неверниците.
Арн се преструваше, че сам взима решенията и това не беше нищо повече от театър, но необходим театър, срещу който Утман нямаше нищо против. Газа принадлежеше на тамплиерите и всеки неин жител трябваше да знае у кого е властта.
Зигфрид сметна това за изключително справедливо, но все пак поиска да обсъдят някои от присъдите, които бяха произнесени, и най-вече тази за неверницата.
По този въпрос Арн отговори, като видимо се забавляваше. Той каза, че е напълно възможно свидетелката да е истинската виновница, извършила прелюбодеяние заедно с мъжа на подсъдимата, и че не е изключено именно поради тази причина мъжът да е обвинил жена си. Все пак нямаше как да са сигурни. Нямаше как да се пристъпи към методи като нагорещеното желязо или водата, за да се разбере кой казва истината, защото тези неверници смятаха франкските обичаи за варварски. А присъди, в които те не вярваха, нямаха никаква стойност. При все това Коранът не даваше право на този палестински селянин да убие жена си, дори и тя да го бе измамила. А Арн и Зигфрид имаха това право в собствените си страни.
— Но четирима свидетели! — възрази скептично Зигфрид. — Кой въобще би изпаднал в срамната ситуация да извърши прелюбодеяние пред очите на четирима свидетели?
— Със сигурност никой — съгласи се Арн. — И без съмнение налагането на това правило е било по идея на Пророка, който мъдро е отсъдил, че така ще се сложи край на обичайните слухове за изневери, които водят до толкова много проблеми.
С това той завърши дискусията, изразявайки надежда, че подобен случай няма да има скоро пред съда в Газа.
Като чу това, Зигфрид избухна в такъв смях, че се наложи се хване за гърдите, които още го боляха от раните. Той също реши, че едва ли скоро ще има подобен процес и се съгласи, че вероятно навремето и Пророкът е поставял чрез това правило край на подобни спорове в неговия град.
— Но защо трябваше да се обезглавява конят? — трескаво попита Зигфрид, след като преминаха болките, причинени от неговата веселост.
— Важното беше да има кръв и смърт — обясни сериозно Арн. — Един съд не може да си позволи да създава комедии, дори когато случаите сами по себе си са комични. Ако един от двамата не бе издържал и бе признал вината си, миг по-късно главата му щеше да се търкаля в пясъка. И всеки щеше да се съгласи с такава присъда. От момента, в който тамплиерите поеха отговорността за тези хора, които станаха техни подчинени, те се съгласиха да се грижат за тях възможно най-добре. Подчинените им трябва да се страхуват от съда, но и да го уважават, тъй като само чрез страх нищо не се постига.