Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

Последният вдигна чашата си и потвърди с тежка въздишка и наведена глава, че точно така е било след пристигането му във Варнхем и че цели дванадесет години е понасял ударите и е бил смазван от бой от брат Гилберт, което предизвика всеобща радост.

Консумацията на бира доведе до някои неотложни нужди и младите час по час изтичваха нанякъде, докато Арн и брат Гилберт оставаха спокойни на местата си. Щом се освободеше място до тях, веднага биваше заето от друг младеж, вече достатъчно разговорлив, така че брат Гилберт и Арн имаха възможност да поговорят с всеки от тях.

Магнус Монешьолд закъсня много повече с настаняването си до Арн, отколкото той предполагаше. Изглежда трябваше по-голямо количество бира и вино, за да се разсее притеснението помежду им.

Магнус започна с извинение за това, че на два пъти зле е отсъдил по отношение на баща си, но пък и доста се е поучил от грешките си. Арн си даде вид, че не разбира за какво става дума и го помоли да обясни. Тогава Магнус спомена за разочарованието, което е изпитал, виждайки го да размахва мистрията, но бързо е променил мнението си, след като го е видял да язди при напускането на Форшвик. Отново обаче наивно се бе оставил на разочарованието да надделее, когато бе пропуснал мишената при хвърлянето на брадва. Бил е достатъчно справедливо наказан и за това, а сега трябваше да признае, че легендите не лъжат и че няма по-добри стрелци с лък от монаха и от него, баща му.

Арн се опита да промени темата, като обеща усилено да тренира хвърлянето на различните оръжия. Шегата не мина пред Магнус, който запази сериозния си вид и продължи по същество, задавайки въпрос с уговорката, че току-що му е дошъл на ума.

— Когато пристигнахме във Форшвик и заобиколихме строящата се къща, на чийто покрив ти се трудеше с мистрията, татко, когато слезе само с един скок от скелето и ни погледна, как позна, че именно аз съм твоят син?

Арн избухна в неудържим смях, въпреки желанието си да остане сериозен.

— Ами как! — възкликна той, разчорляйки буйните му рижави коси. — Кой друг освен майка ти има подобна коса, сине? Освен това, дори и да носеше шлем, достатъчно щеше да бъде да погледна щитовете ви. Само един бе с изобразена нова луна до лъва на Фолкунгите, нали? А и ако това не бе достатъчно, щях да погледна очите ти. Ти имаш хубавите кафяви очи на майка си.

— Утре вече действително ще стана твой син — каза Магнус, едва сдържайки сълзите си.

— Винаги си бил мой син — отговори Арн. — Може би сме съгрешили, като те заченахме малко рано, майка ти и аз. Сватбата ни позакъсня, защото на моя приятел Кнут му трябваше много повече време да стане крал, отколкото е предполагал в началото, а беше обещал да почете женитбата ни с присъствието си. Майка ти и аз силно се обичахме, а и влечението, което изпитвахме един към друг бе толкова голямо, че извършихме грях, за който бяхме наказани и който изкупихме с доста страдания, за да бъдем сега пречистени. Утре ще отпразнуваме сватбата, която трябваше да се състои преди повече от двадесет години. Но не това събитие ще те направи мой син, както и Сесилия моя съпруга. Аз винаги съм бил неин и ти винаги си бил мой, сине, всеки ден в молитвите ми през цялото време на една дълга война.