Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Стария се зае ентусиазирано да разпитва Карл за това и онова, спомни си за Сан Диего и обучението му там — точно сега се готвели да изпратят двама нови шведи там. След това заразказва сам за усложненията между ръководството на Департамента по отбраната и правителството. Казано накратко, въпросът за новия тип оперативен работник висял във въздуха и било напълно възможно ситуацията в “компанията” да се промени в зависимост от това какво щяло да бъде правителството. Засега обаче политиците плюели на нея.

— Е, а ти как си в полицията? — попита най-накрая Стария.

Казвайки “в полицията”, той използва вътрешния жаргон на разузнаването. Никога и при никакви условия не се казваше нищо друго освен “полицията” (тук за службата за сигурност като такава никога не се разсъждаваше и ако се говореше, то бе толкова малко, колкото и за социалните помощи или за губернаторите).

Карл разказа накратко за общата ситуация, но се разпростря особено върху стигналото до задънена улица разследване. Не само това обаче били проблемът и причината за идването му тук. Единият проблем бил задънената улица, а другият се заключавал в това, че толкова често се прехвърляла топката, та това водело безкрай до възникване на препятствия. Нямало никаква възможност да се види целият терен, просто нищо не се виждало.

— Така е — каза Стария и се надигна, за да донесе нови дози сайдер, но се спря, гледайки въпросително към бутилката с уиски.

Карл кимна и Стария изчезна, за да търси лед.

— Оттогава промениха кухнята — връщайки се каза той, — но именно в това е силата и слабостта на полицията и това е ефект от стриктното разделяне на секции.

— Тоест? — попита Карл.

Стария започна да обяснява. В шведската “полиция”, тоест в службата за сигурност, всичко било стриктно разделено на секции и никой не знаел с какво се занимава колегата му в съседната стая. В чисто професионален план това било предимство. Ако там се вмъкнел диверсант — е, например, като арестувания преди няколко години Берлинг — то той можел да нанесе само ограничена вреда, защото нямало да има възможност да знае всичко.

А недостатъците били свързани с чисто оперативното свойство, което Карл току-що бил обрисувал доста ефектно. Различните следствени групи, работещи едновременно в полицията може би биха могли да намерят много по-бързо решението. За това решение обаче не знаел никой, защото то не се появявало, преди да бъдат събрани отделните парченца на цялата картина, а поради това съществувала и такава проточваща се несигурност. Ръководството, тоест Неслунд, обаче имало общ поглед върху нещата.

— Именно това ме притеснява — каза Карл, — защото не му вярвам…

— Е! Той е същият идиот като предшественика си, онзи влюбен в Израел Фронлунд или както там, дяволите да го вземат, се казваше…