Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
По лицето на принца пробягаха смайване, ужас и тъга. Само за миг, и те изчезнаха.
Един поглед към Гавриел и Лоркан, и двамата тръгнаха с бавни, премерени стъпки към него.
В другия край на полянката Фенрис лежеше в несвяст. Бялата му козина бе наквасена в кръв.
Елида отиде при Елин и зае предишното място на Роуан.
Кралицата стоеше със затворени очи, като че ѝ беше необходима съвършена концентрация, за да остане неподвижна, да им позволи да огледат ключалката, да не забива нокти в оковите си...
Затова Елида не ѝ каза нищо, а просто ѝ предложи безмълвно подкрепата си, в случай че ѝ трябваше.
Роуан продължаваше да разглежда с мрачна гримаса ключалката на тила ѝ, която държеше веригите на маската. Ноздрите му бяха леко разширени. От гняв и безсилие.
- За пръв път виждам такава ключалка - пророни Гавриел. Елин отново затрепери.
Елида сложи ръка на коляното ѝ. Кралицата го беше охлузила и по окървавената ѝ кожа полепваха кал и трева.
Очакваше да отблъсне ръката ѝ, но Елин не помръдна. Остана със затворени очи, притаила трескав дъх.
Роуан хвана една от веригите, придържащи маската, и кимна на Лоркан.
- Другият край.
Лоркан хвана мълчаливо другия ѝ край. Канеха се да скъсат железните брънки.
Елида проследи с надежда как двамата елфи обтягат веригата, докато ръцете им не се разтресоха от напъна.
Нищо.
Пробваха наново. Дъхът на Елин пресекна. Елида стисна по-силно коляното ѝ.
- Успяла е да разкъса веригите на глезените и китките си - отбеляза Гавриел. - Не са неунищожими.
Ала тези на маската бяха толкова близо до главата ѝ, че нямаше как да замахнат с меч към тях. А и може би маската беше изкована от по-здраво желязо.
Роуан и Лоркан пак обтегнаха веригата. Но напразно.
Накрая се отказаха запъхтени. По дланите им личаха яркочервени следи.
Опитали бяха да счупят желязото с магия.
Над поляната се спусна тишина. Не биваше да се задържат тук. Но да отведат Елин с оковите, при положение че толкова неистово искаше да се отърве от тях...
Тя отвори очи.
Бяха празни. Изморени. Воин, примирил се с поражението.
Елида побърза да каже нещо, мъчейки се да прогони пустотата:
- Има ли ключ? Видя ли някого да използва ключ?
Тя мигна два пъти. Някакъв сигнал може би?
Роуан и Лоркан пак затеглиха веригата със сетни сили.
Елин обаче сведе поглед към мъха по земята, към камъните. Присви леко очи, сякаш обмисляше въпроса на Елида. През тесния процеп на маската Елида видя устата ѝ да оформя думата „ключ“.
- Не е у мен... не са у нас - отговори Елида, разгадала мисълта ѝ. - У Манон и Дориан са.
- Тихо! - изсъска Лоркан.
Не защото говореше високо, а заради смъртоносната информация, която разкриваше.
Елин пак мигна два пъти със същата целеустременост.
Роуан изръмжа срещу веригата и я обтегна за пореден път.
Елин разпери ръка към мъха и нарисува нещо върху него.
- Какво е това?
Елида се приведе, а кралицата повтори невидимите очертания с все така непроницаемо лице.
Чувайки въпроса ѝ, елфите спряха и загледаха как пръстът на Елин се движи през зеления мъх.
- Знак на Уирда - отговори едва доловимо Роуан. - За отваряне.
Елин го нарисува отново, занемяла и неподвижна. Като че седеше сама на поляната.
- Дали би подействал върху желязо? - попита Гавриел.
- Отключи железните врати в кралската библиотека на Адарлан със същия символ - отвърна Роуан. - Но тогава ѝ трябваше...
Той не довърши. Вместо това хвана счупения нож, който Елин беше изпуснала в мъха, и поряза с него дланта си.
После коленичи пред нея и протегна окървавената си ръка.
- Покажи ми, Огнено сърце. Покажи ми отново.
Той потупа с ръка глезена ѝ - едната желязна гривна на оковите.
Без да каже и дума, Елин се приведе сковано напред. И подуши кръвта в шепата му. Сетне вдигна очи към неговите, сякаш мирисът на кръвта му поставяше някакъв въпрос.
- Аз съм твоят вречен - прошепна Роуан в отговор.
И любовта в очите му, в пресекливия му глас, в разтрепераната му ръка... Гърлото на Елида се стегна.
Елин просто отклони поглед към локвичката кръв в шепата му. Пръстите ѝ се свиха със скърцане в желязната ръкавица. Нейният отговор.
- Не може да го стори с желязо върху ръцете си - каза Елида. - То пречи на магията ѝ.
Кралицата мигна веднъж. Пак този странен език.
- Затова ти ги е сложил, нали? - попита с нова тежест в гърдите Елида. - За да не използваш собствената си кръв, освобождавайки се със Знаците на Уирда.