Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
От север към тях тичаше Гавриел, прескачайки хлътнатини и ридове. Елин се скри в някаква падина и когато изникна, Пумата вече бягаше редом с нея, обгърнал я в златистия си щит. Не плътно - държеше го във въздуха около тях. Магията му не можеше да я доближи повече заради желязната ѝ маска, веригите по тялото ѝ и ръкавиците ѝ.
Откъм лагера прииждаха войници и Лоркан запрати черен вихър към тях. Всеки, попаднал на пътя му, загиваше. Оцелелите се натъкваха на непробиваема стена.
Разгърна я колкото можа по-нашироко. Независимо от кръвната клетва към Майев, те си оставаха неговият народ, неговите войници. Ето защо се мъчеше да предотврати смъртта им. Да ги спаси от самите тях.
Елин вече се препъваше и Лоркан побърза да прекоси последните хълмове помежду им.
Отвори уста да изкрещи нещо, незнайно какво, но тогава оглушителен писък прониза синьото небе.
Вопълът на Елин, когато чу гневния крясък на ястреба, счупи нещо в гърдите на Лоркан.
Въпреки това кралицата продължи напред към укритието на гората. Лоркан и Гавриел се изравниха с нея и когато измършавелите ѝ крака наново я предадоха, Лоркан я хвана под ръка и я затегли напред.
Бърз като падаща звезда, Роуан се насочи към тях. Достигна ги тъкмо когато навлизаха в гората и се преобрази веднага щом краката му докоснаха земята. Всички спряха и Елин се просна на килима от борови иглички.
Роуан мълниеносно се озова пред нея и ръцете му зашариха по маската ѝ, по веригите, по окървавените ѝ рамене, по измъченото ѝ тяло...
Елин изпъшка отново и простена:
- Фенрис.
На Лоркан му отне секунда да я разбере. Наложи се кралицата да посочи зад тях към лагера и да повтори, сякаш нямаше сили за други думи:
- Фенрис.
Хриплив шепот. Молба. Пресеклива, задавена в кръв молба.
Фенрис бе останал с Каирн. В лагера. Ридаейки, Елин пак посочи натам.
Роуан извърна глава от вречената си.
Яростта в очите му можеше да погълне целия свят. И с тази ярост щеше да въздаде мъст, каквато само вречен можеше да отприщи заради възлюбената си.
Кучешките зъби на принца проблеснаха, но каза на Лоркан с онова смъртоносно спокойствие:
- Води я на поляната. - После кимна към Гавриел. - Ти идваш с мен.
Роуан погледна за последно Елин с бушуващ леден гняв в очите и двамата с Пумата се втурнаха обратно към потъналия в хаос и кървища лагер.
29
След като бяха потопили лагера в смут, много по-лесно проникнаха обратно в него.
Роуан взриви със силата си западния му край, пръсвайки до небето парчета от палатки и кости. Всички войници между източната му част и центъра хукнаха натам.
Така освободиха пътя му до шатрата, която почти беше достигнал, когато Лоркан го призова със силата си.
Със сигнала, че са намерили Елин. Или по-скоро тя ги бе намерила.
А когато Роуан я видя, първо от небето, а после отблизо, когато подуши кръвта по тялото ѝ, и нейна, и чужда, когато зърна веригите и желязната маска върху лицето ѝ, когато тя с разрида, съзирайки го на свой ред, обгърната от мирис на ужас и отчаяние...
Яростта, която го обзе, не остави какъвто и да било шанс за милост. За пощада.
Двамата с Гавриел се промъкнаха покрай последната група палатки и най-сетне стигнаха до голямата шатра, разположена на някаква празна поляна. Сякаш никой не понасяше близостта с Каирн.
Фенрис бе стоял до нея през цялото време.
Тишината в шатрата накара Роуан да се зачуди дали вълкът не е мъртъв.
Гавриел си възвърна елфическия облик и извади ножа от колана си. Двамата се спогледаха - договорка за запазване на мълчание - и Роуан изпрати тънък полъх от вятъра си в шатрата.
Щом се върна, вятърът му напя за две живи същества вътре. И двете ранени. Въздухът вонеше на кръв. Друго не му трябваше да знае.
Със стъпки, приглушени като шепота на тревата, двамата влязоха през платнените крила на входа. Роуан се питаше накъде да погледне първо.
Към вълка и елфа, проснати на пода.
Или към железния сандък от другата страна на шатрата.
Ковчега, в който я бяха държали.
И който явно им се беше наложило да укрепят, ако съдеше по несръчно завареното парче метал върху капака му.
Толкова мъничка кутия. И толкова тясна.
Мирисът на кръвта ѝ, на страха ѝ изпълваше шатрата. Стелеше се от кутията.
До нея имаше метална маса.
А под масата...
Роуан плъзна очи по трите незапалени мангала под нея, по оковите в горния и долния ѝ край и ги застопори върху елфа, кървящ, но още жив на пода недалеч от Фенрис.
Гавриел вече клечеше до вълка и златистата светлина на силата му обгръщаше окървавената му козина. Лекуваше го. Фенрис не се свестяваше, но поне дишането му се стабилизира. И това стигаше.