Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Сякаш цялото друго желязо по нея не беше достатъчно.
Елин мигна веднъж с все така празно, студено лице. Изнурено.
Роуан стисна челюсти. Но накрая просто потопи пръста си в кръвта и подаде ръката си.
- Покажи ми, Огнено сърце - повтори той.
Елида можеше да се закълне, че принцът изтръпна, когато Елин хвана ръката му с металната ръкавица.
С несигурни, насечени движения тя нарисува с пръста му същия символ върху желязната гривна около глезена си.
Проблесна мека зеленикава светлина и...
Ключалката изсъска. Желязната гривна тупна върху мъха. Лоркан изруга.
Роуан пак ѝ отстъпи ръката и кръвта си. Гривната около другия ѝ глезен също се подчини на Знака на Уирда.
След това паднаха и оковите около китките ѝ. А накрая и изящните, ужасяващи ръкавици.
Елин вдигна голи ръце пред лицето си и се пресегна към ключалката на тила си, но спря.
- Аз ще го направя - каза Роуан със същия топъл, изпълнен с обич глас.
Отиде зад нея и Елида се взря в кошмарната маска, слънцата и пламъците, изсечени по древната ѝ повърхност.
Лъч светлина, изщракване на метал и маската се отвори.
Лицето ѝ беше бледо - толкова бледо. От слънчевия ѝ загар нямаше и следа.
И празно. Будно, но не съвсем.
Предпазливо.
Елида не помръдна от мястото си, позволявайки на кралицата да я огледа. Елфите се изправиха срещу нея и Елин плъзна очи към всеки един от тях. Към Гавриел, който сведе глава в поклон. Лоркан, който се бе вторачил в нея с неразгадаемо изражение.
И Роуан. Роуан, който се задъха и преглътна сухо.
- Елин?
Името ѝ сякаш също отключи нещо в нея.
Не същността на кралицата, която Елида познаваше съвсем отскоро, а силата ѝ.
Ярък златист пламък обви Елин, изпепелявайки мълниеносно роклята ѝ.
Лоркан дръпна Елида назад и тя не му се противопостави, въпреки че топлината бързо изчезна. А магическият пламък се превърна в аура, която обгърна кралицата като лъскава втора кожа.
Елин погоря така, коленичила на земята и безмълвна.
Огънят плъзна покрай нея, без да изгори нито мъха, нито близките корени. Без дори да ги попари. През пламъците, макар че въздългата ѝ коса прикриваше донякъде голотата ѝ, Елида опита да види какво бе изтърпяла и понесла кралицата.
Но освен синината по ребрата ѝ нямаше нищо.
Нито следа. Нито загрубяла кожа.
Нито един белег. Нямаше ги дори онези, които Елида беше зърнала, преди да пленят Елин.
Сякаш някой ги бе заличил.
31
Бяха ѝ отнели белезите.
Майев ѝ бе отнела всички белези.
Това говореше достатъчно на Роуан за онова, което ѝ бяха причинили. Досети се още като видя гърба ѝ, гладката кожа, където трябваше да са белезите от Ендовиер и тези от бичуването на Каирн.
Но като я зърна коленичила, горяща по гола кожа... Нямаше нито един белег. Непълното колие от белези от Баба Жълтонога - изчезнало. Следите от оковите от Ендовиер - изчезнали. Белегът от времето, когато Аробин Хамел я беше принудил да счупи собствената си ръка - изчезнал. И по дланите ѝ...
Сега Елин се взираше в дланите си. Сякаш проумяваше какво ѝ липсва.
Белезите по дланите ѝ - единият от мига, в който бяха станали каранам, а другият от клетвата ѝ към Нехемия - и те бяха изчезнали напълно.
Като че никога не бяха съществували.
Пламъците лумнаха още по-ярко.
Лечителките умееха да заличават белези, но най-вероятната причина да липсват по Елин, по всички места, където някога ги бе проследявал с ръце, с устни...
Нова кожа. Цялата. С изключение на лицето ѝ, защото се съмняваше да са имали неблагоразумието да свалят маската ѝ.
Почти всеки сантиметър от тялото ѝ бе покрит с нова кожа, неопетнена като девствен сняг. Кръвта по нея бе премахната от пламъците, разкривайки я в целия ѝ блясък.
Нова кожа, защото се бе наложило напълно да заменят унищоженото. Да я възстановят, за да започва Каирн всеки път на чисто.
Гавриел и Елида бяха отишли при Фенрис. Лечението на Пумата вероятно не бе достатъчно, за да прогони смъртта.
Гавриел каза, без да поглежда никого:
- Не му остава много.
Скъсал бе връзката с кръвната клетва. Единствено със силата на волята си. И скоро щеше да заплати с живота си.
Елин най-сетне вдигна очи. Премести ги от потресаващо гладката кожа на ръцете си към вълка в другия край на поляната.
Мигна два пъти. И се изправи бавно.
Пристъпи немощно напред - без съзнание и свян за голотата си. Роуан веднага застана до нея, поне толкова близо, колкото позволяваха пламъците ѝ.
Можеше да се справи с тях - да се обгърне в лед или просто да спре въздуха, който ги захранваше. Ала да прекоси тази граница, да посегне на огъня ѝ, след като ѝ беше отнето толкова, толкова много... Не си позволи да се замисля за блуждаещия ѝ, недоверчив поглед, когато го бе видяла, когато бе видяла и всички останали... Сякаш не знаеше дали да им вярва. Дали да вярва на това...