Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ъгълчето на устата му се стегна. Ясно. Свалянето нямаше да е лесна задача.
Елида го достигна с куцукане. Магията на Гавриел не беше наоколо да придържи крака ѝ.
Ръкавиците бяха заключени върху китките на кралицата, застъпвайки донякъде оковите ѝ. И ръкавиците, и оковите имаха дребни на вид ключалки и бяха изковани от желязо.
Елида пристъпи върху здравия си крак, за да погледне къде от задната страна на главата ѝ бе закопчана маската.
Тази ключалка беше по-сложна от другите, а веригите ѝ - дебели и древни.
Лоркан бе пъхнал върха на тънък кинжал в ключалката на едната ѝ ръкавица и го въртеше във всички посоки, мъчейки се да отключи механизма.
- Свали я.
Гигантските дървета погълнаха хриптящите думи на кралицата.
- Опитвам се - каза Лоркан не особено състрадателно, макар и без обичайната си студенина.
Кинжалът стържеше в ключалката, но безуспешно.
- Свали я.
Кралицата затрепери.
- Оп...
Елин грабна кинжала и пъхна върха на острието му в ключалката. Метал застърга в метал и ножът се разтресе в покритата ѝ с желязо ръка.
- Свали я - прошепна тя и оголи зъби. - Свали я.
Лоркан посегна да вземе кинжала, но тя му се дръпна.
- Тези ключалки са прекалено сложни - викна ѝ той. - Трябва ни ключар.
Пръхтейки през стиснати зъби, Елин продължи да върти острието в ключалката на ръкавицата. Металическо щракване отекна над поляната.
Но не от ключалката. Елин извади кинжала от нея. Върхът на острието се беше отчупил и тупна глухо върху мъха.
Дишайки все по-учестено, тя се взря в парчето метал, паднало върху дебелия горски килим под босите ѝ, окървавени крака.
Накрая изпусна кинжала. И задращи с пръсти по оковите върху китките си, по ръкавиците, по маската на лицето си.
- Свалете ги - пророни умолително, докато дърпаше и теглеше метала. - Свалете ги!
Елида посегна да я спре, преди да е свалила кожата от костите си, но Елин ѝ се изплъзна и закрачи немощно напред по поляната.
После падна на колене, преви се в тревата и задращи по маската си.
Тя не помръдваше.
Елида погледна към Лоркан, който изцъклено наблюдаваше как трескавото дишане на Елин преминава във вопли.
Той ѝ го беше причинил. Той ги беше довел дотук.
Елида пристъпи към Елин.
Железните ръкавици охлузваха до кръв кожата по шията ѝ, по челюстта ѝ, но тя продължаваше да дърпа маската.
- Свалете я! - Молбата се превръщаше в истеричен писък. - Свалете я! - Отново и отново: - Свалете я, свалете я, свалете я!
Мощните ѝ вопли отекваха из древната гора. Не изричаше нищо друго. Не умоляваше боговете, нито предците си.
Повтаряше единствено тези думи, отново и отново, и отново.
Свалете я, свалете я, свалете я.
В гората зад тях се чу движение, и фактът, че Лоркан не извади оръжията си, подсказа на Елида кой идва. Но облекчението ѝ беше краткотрайно, защото Роуан и Гавриел влачеха огромен бял вълк. Същия, чиито челюсти се бяха вкопчили в ръката ѝ, разкъсвайки плътта ѝ до кост. Фенрис.
Беше в несвяст и езикът му висеше от кървавата му паст. Роуан го остави в началото на поляната и тръгна към Елин.
Целият беше облян в кръв. Стабилната му походка говореше, че не е негова.
А кръвта по брадичката и шията му... Елида не искаше дори да си помисля.
Елин продължаваше да тегли панически неподвижната маска, сякаш не я беше грижа кой стои пред нея. Нейният консорт, съпруг и вречен.
-Елин.
Свалете я, свалете я, свалете я.
Писъците ѝ бяха непоносими. По-страшни, отколкото на плажа в Ейлве.
Гавриел се изправи до Елида и се вгледа с пребледняла златиста кожа в истеричната кралица.
Роуан коленичи бавно пред нея.
- Елин.
Тя само вдигна глава нагоре към горския балдахин и зарида.
По шията ѝ се стичаше прясна кръв от изподраната ѝ кожа и се смесваше със старата.
Роуан протегна разтреперана ръка - единствения белег за агонията, която несъмнено го измъчваше. После хвана нежно китките ѝ и още по-нежно сключи пръстите си около тях. За да не ѝ позволи така безпощадно да се дращи повече.
Тялото на Елин се раздираше от стонове.
- Свали я.
В очите на Роуан проблясваха паника и мъка, и копнеж.
- Добре. Но трябва да стоиш мирно, Огнено сърце. Само няколко секунди.
- Свали я.
Воплите ѝ утихваха, отстъпвайки място на съкрушени стенания. Роуан галеше с палци китките ѝ, железните окови върху тях. Сякаш докосваше кожата ѝ. Треперенето ѝ постихваше.
Не, не стихваше, осъзна Елида, когато Роуан стана и отиде зад кралицата. Просто Елин го насочваше навътре в себе си. Изопнатото ѝ тяло продължаваше да потръпва, но тя се стараеше да го задържи неподвижно, докато Роуан оглеждаше ключалката на маската ѝ.