Кралство на пепелта

Тя е тук, тя е тук, тя е тук, сигнализира му.

Ала Лоркан беше твърде далеч, тревистите възвишения и котловини помежду им сякаш се ширеха до безкрая. Десетина войници обградиха Елин, препречвайки пътя ѝ към откритото поле.

Единият замахна с меча си да разсече черепа ѝ на две.

Но глупакът не знаеше пред кого стои. Пред каква мощ.

Както и че не го нападаше огнедишаща кралица, окована в желязо, а асасин.

Елин посрещна меча с вдигнати ръце.

С едно планирано движение.

Острието не достигна целта на войника, а нейната собствена.

Попадна точно в средата на веригата между ръцете ѝ.

Желязната брънка се счупи.

В следващия момент мечът се озова в освободените ѝ ръце. И от гърлото на елфа шурна кръв.

Елин се завъртя и атакува другите войници, изпречили се на пътя на свободата ѝ. Тичащ към нея, Лоркан наблюдаваше сцената с изумление.

Кралицата развъртя меча пред стъписаните погледи на войниците. Замах, навеждане, атака.

С другата си ръка докопа един от кинжалите им.

И всичко приключи. След броени секунди от изхода на лагера я деляха едва шестимата стражи, вадещи оръжията си...

Лоркан изпрати магията си като смъртоносна мрежа, която повали войниците на колене. И прекърши вратовете им.

Елин не се поколеба. Прелетя покрай строполените им тела право към полето и хълмовете. Към Лоркан.

Той ѝ сигнализира. Към мен, към мен.

Дали защото чу сигнала му, или защото го видя, Елин продължи да препуска към него.

Невредима. Изглеждаше невредима, но толкова слаба, че оплисканите ѝ в кръв крака като че ли едва я държаха изправена.

Помежду им се простираше хълмисто поле със стръмни възвишения и дълбоки падини. Лоркан изруга.

Нямаше да се справи сама, не и по такъв терен, не и толкова изнемощяла...

Тя обаче намираше сили.

Потъна в първата падина, а магията на Лоркан продължаваше да струи. Към нея, към Белия трън.

След малко Елин се появи на билото на хълма. Движенията ѝ ставаха все по-мудни, личеше си, че тялото ѝ е изтощено до краен предел.

Чу се обтягане на тетива и стена от стрели литна към небето. Устремена към голите хълмове, където тичаше Елин.

Лоркан изпрати вълна от магията си и ги отблъсна.

Войниците изстреляха нови. Този път единични, но от толкова много посоки, че Лоркан не можеше да проследи източниците им. Опитни стрелци, някои от най-вещите на Майев. Елин трябваше да...

Вече го правеше.

Започна да бяга на зигзаг, за да ги затрудни.

Притичваше наляво-надясно по хълмовете, все по-бавна с всяко следващо възвишение, с всяка стъпка към Лоркан, който също тичаше към нея, скъсявайки ударно стотината метра помежду им.

Една стрела изсвистя към гърба ѝ, но Елин се хвърли встрани и се подхлъзна на тревата и калта. Изправи се за секунда, без да изпуска оръжията си от ръце, и пак хукна през насечения терен.

Още една стрела полетя към нея и Лоркан понечи да я отблъсне, но стена от блещукащо злато го изпревари.