Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Елин смогна да направи поредна крачка, макар и залитайки.
Докато минаваше покрай него, Роуан надникна към врата ѝ. Липсваше дори двойният белег от ухапването му, от момента, в който я бе превърнал в своя.
Обгърната в огън, Елин продължи напред към Фенрис. Белият вълк не помръдваше.
Тъга смекчи чертите на лицето ѝ въпреки приглушената отчужденост. Тъга и благодарност.
Гавриел и Елида бяха от другата страна на Фенрис, когато тя го доближи. Двамата отстъпиха леко назад. Не от страх, а за да ѝ дадат възможност да се сбогува с приятеля си.
Налагаше се да побързат. Неразумно беше да се задържат тук, независимо от километрите разстояние от лагера. Можеха да носят Фенрис, докато смъртта го застигнеше, но... Роуан не смееше да го предложи. Да каже на Елин, че е опасно да проточва сбогуването си с вълка. Разполагаха най-много с броени минути.
Но ако все пак ги откриеха разузнавачи или стражи, той нямаше да ги допусне до нея.
Гавриел и Лоркан явно си мислеха същото, защото се спогледаха от двата края на поляната. Роуан посочи с брадичка към западната част на гората и те тръгнаха натам.
Елин коленичи до Фенрис и пламъците ѝ обвиха и него самия. Огънят се превърна в червеникавозлатисто сияние, щит, който със сигурност би разтопил плътта на всеки, дръзнал да ги обезпокои. Трептеше около тях като сфера, пълна с медно-червеникав въздух, а през прозрачните ѝ стени Роуан видя как кралицата плъзва ръка по изпотрошените ребра на вълка.
Гавриел беше излекувал повечето му рани, ала кръвта си оставаше.
Елин милваше нежно козината му и кипнала глава, шепнеше му нещо, твърде тихо, за да я чуе Роуан.
Бавно и болезнено Фенрис отвори едното си око. Агонията се изливаше от него, но и нещо като облекчение и радост да зърне лицето ѝ без маската. И умора. Такава умора, че Роуан бе наясно с каква благодарност щеше да пристъпи в обятията на смъртта, как щеше да приветства целувката на Силба, богинята на милостивия край.
Елин отново му зашепна, но щитът погълна думите ѝ. Нямаше сълзи. Само тъга - и бистър ум.
Лице на кралица, осъзна Роуан, докато Лоркан и Гавриел заемаха постове по границата на гората. Лицето на кралица се взираше във Фенрис. Кралица, която пое масивната му лапа в ръце и отдръпна назад кожата и козината, за да извади единия му извит нокът.
После го плъзна от голата си китка чак до свивката на лакътя, разрязвайки плътта си. Оставяйки кървава диря.
Дъхът на Роуан пресекна. Гавриел и Лоркан се завъртяха към тях.
Елин проговори отново и Фенрис мигна веднъж в отговор.
И този отговор явно ѝ стигаше.
- Свещени богове! - промълви Лоркан, когато Елин поднесе кървящата си ръка към устата на вълка. - Свещени, шибани богове!
За предаността на Фенрис, за саможертвата му кралицата не можеше да му се отплати по по-истински начин. Нямаше как иначе да го избави от гибелта.
Само така. Само чрез кръвната клетва.
И когато Фенрис облиза кръвта от раната ѝ, когато се закле безмълвно пред кралицата, мигвайки още няколко пъти, гърдите на Роуан се стегнаха до пръсване.
Прекъсването на кръвната клетва пред една кралица бе отнело жизнената му сила, душата му. Полагането на кръвната клетва пред друга навярно щеше да затвори раната. И древната магия щеше да свърже завинаги изтляващия живот на Фенрис с този на Елин.
Три глътки. Толкова успя да поеме Фенрис, преди пак да отпусне глава върху мъха и да притвори очи.
Елин се сви на една страна до него, обгърнала и двама им с пламъците си.
Роуан бе застинал на място. Другите също.
Елин изрече някаква кратка, рязка дума.
Фенрис не откликна.
Тя я повтори със същото непоколебимо, царствено изражение.
Живей!
Чрез кръвната клетва щеше да опита да го задържи сред живите. Фенрис обаче не помръдваше.
Отвъд сферата, пълна с жарки пламъци, Елида сложи ръка на устата си и очите ѝ заискриха. И тя бе прочела думата по устните на Елин.
Елин я изрече трети път и зъбите ѝ просветнаха от първата яростна заповед към Фенрис. Живей!
Роуан притаи дъх. Занизаха се протяжни минути.
А накрая Фенрис отвори очи.
Елин впи заповеднически, неотстъпчив поглед в него.
Бавно и постепенно Фенрис се раздвижи. Първо премести лапи изпод тялото си, а сетне понапрегна краката си. И се изправи.
- Не вярвам на очите си - пророни Лоркан. - Не...
Ала Фенрис вече стоеше прав пред кралицата им, надигнала се на колене. Вълкът сведе глава, преви рамене и провлачи едната си лапа напред. В поклон.