![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Да, водопроводни, а на едното - и от канализацията.
- На входа и на изхода - пошегува се Пуласки, предизвиквайки усмивка у всички освен у Райм.
- Някакви други тръби? Например някоя от системата за хлориране?
- Не си спомням.
- Искам да разбереш. Ако тази хипохлориста киселина е от системата за хлориране, не ни върши работа. Ако е от отрова, която смята да използва, тогава можем да започнем да търсим вероятния източник. - Райм изкара на монитора снимките от първите две местопрестъпления. - Изпратете хора на предишните места, за да проверят дали има тръба за вкарване на химикала.
- Искаш ли да пратя екип от криминалистите за оглед? - попита Сакс.
- Не, достатъчно е някой униформен. Който и да е. Но бързо. Веднага.
Сакс телефонира в диспечерския пункт и нареди две патрулни коли да бъдат изпратени на първите местопрестъпления, като обясни какво да гледат.
Двайсет минути по-късно телефонът ѝ иззвъня. Тя вдигна и включи на високоговорител.
- Добре, полицай. Говорите с мен и Линкълн Райм.
- Намирам се на Елизабет Стрийт, детективе. На мястото на убийството на Клоуи Мур.
- Къде сте точно? - попита Райм.
- В тунела. До прожекторите и захранващите батерии.
- Искам да огледате за тръби или резервоари с надпис „хипохлориста киселина“, „хлор“ или буквите „С1“ - нареди криминалистът. - Вероятно имат знак за опасно вещество във формата на ромб или предупреждение за дразнещо очите и кожата съединение.
- Слушам. Сега ще проверя.
Полицаят продължи да говори, докато обикаляше мястото, където бе намерен трупът, от клаустрофобичния тунел до преграждащата стена на стотина метра по-нататьк. Накрая докладва:
- Няма такова нещо, господин Райм. Единствените надписи на тръбите са DS и DEP.
Отделите по хигиена и защита на околната среда, които отговаряха за градския водопровод.
- Освен това има няколко кутии с надпис IFON - не знам какво означава това. Но няма нищо свързано с химикали.
Сакс му благодари и затвори.
Скоро се обади служител от другия екип, от подземието на „Прованс“ - осмоъгълното помещение на бившите кланици, където бе умряла Саманта Ливайн.
Той докладва същото. Нямаше нищо от системата за хлориране на питейната вода.
След като приключиха разговора, Райм каза:
- Значи вероятно има някаква връзка с извършителя. Хайде да проверим къде може да се купи и как се добива. Рон?
След кратка справка се оказа точно това, което Райм подозираше: в района имаше десетки фирми за химически материали. Освен това убиецът вероятно бе купил малко количество, за което можеше да плати в брой. Дори можеше да е откраднал едно-две шишета. Пак бяха в задънена улица.
Райм се приближи с количката до работния плот, вгледа се в имплантите и се замисли за значението на числата.
- Имаме „втория“, „четирийсет“ и „седемнайсети“. Какво, по дяволите, иска да ни каже? - Той поклати глава. - Все още ми се струва, че се опитва да ни изпрати някъде. Но къде?
- Този път няма рамка от лъкатушещи линии - отбеляза Сакс.
Ти-Ти Гордън обаче изтъкна:
- Онова беше скарификация. Ако е смятал да остави и този път такава рамка, можеше да я направи със същия скалпел, който щеше да използва за поставяне на имплантите. Би могъл да го направи по-късно. Доколкото разбрах, вие сте го прекъснали, преди да стигне твърде далеч.
- По-скоро избяга, преди да стигне твърде далеч - измърмори Сакс.
Пуласки добави:
- Този път не е членувано, както при „втория“.
- Може би такъв е точният цитат, каквото и да е това, което смята да напише.
- За поставяне на импланти е необходимо и повече време - отбеляза Гордън.
- Полезна забележка. Логично е да иска да свърши бързо. - Райм кимна към татуировчика. - Добавянето на оше букви, за да се членува, би го забавило твърде много.
Всички впериха очи в числата.
Какво, по дяволите, бе посланието на убиеца? Какво искаше да каже на разследващите, на града, на света?
Ако моделът му на подражание бе Колекционера на кости, както изглеждаше, това послание най-вероятно бе свързано с отмъщение. Но за какво? Какво общо с несправедливостта, за която искаше да си отмъсти, имаха „втория“, „четирийсет“ и „17ти"?
Това, че можеха да нарекат Извършител 5-11 „Колекционера на кожи“, не беше достатъчно за Райм. Той имаше предчувствие, че целта на убиеца не е толкова проста, колкото само да имитира убиеца психопат, безчинствал по нюйоркските улици преди едно десетилетие.