Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Много добре. Щом настояваш да продължиш с тази лудост, мисля, че ще успея да ти осигуря нов паспорт докато стигнеш до летището. Каквото и да си мислиш за тях, МИ-6 всъщност са доста ефективна организация. В някои области.

— Благодаря ти, Мак. Длъжник съм ти.

— За пореден път – напомни му Мак, след като остави книгата на масата и се изправи. Чейс се ухили и се върна към компютъра.

— Нали знаеш, че София няма да се върне при теб? – тихо се обади Мак от вратата.

Усмивката на Чейс се изгуби.

— Аз… Никога не съм се надявал, че ще стане.

— Хмм. – Краткото изхъмкване прозвуча по-обвиняващо, от която и да е дума. – Еди, помниш ли какво те учих в полка, за борбата до край?

— Да, разбира се. Толкова често го употребяваше, че аз започнах да използвам за девиз „Борба до край” вместо „Който не рискува, не печели”.

За миг Мак го погледна изумено, след което на лицето му се изписа едно изражение, което Чейс никога не бе виждал преди. Тъга.

— В живота си съм имал само една битка, която не довърших до край. Тогава си мислех, че не си заслужава усилията. Но сега това е единственото нещо, за което съжалявам.

— И каква беше тя? – попита Чейс. Но вече се сещаше.

— Аз съм един стар човек в една празна къща. Еди – каза Мак и въздъхна. – Но нямаше да бъда сам, ако се бях борил докрай, за да спася брака си. Не позволявай на гордостта да те спира да се бориш за това, което имаш. Което имате и двамата. – Той му обърна гръб. – Позвъни на, когото трябва. Аз ще уредя останалото.

Чейс го проследи с поглед докато напускаше стаята, но всъщност не го виждаше наистина, защото бе потънал в мислите си. Нина известно време преди да успее да се вземе в ръце и да вдигне телефона.

* * *

Нина се сепна. Отвори очи и видя ваната, пълна с вода. Унесена от пълното отпускане в горещата вода – която вече бе изстинала напълно, – тя бе задрямала. Огледа се объркана от непознатото обкръжение, но след това се изправи, взе кърпата от закачалката и се уви в нея, преди да излезе от ваната. Тя бе впечатляващо произведение на изкуството, истински гигант от метал и дебел пласт емайл, стоящ гордо върху четири чугунени крака, изваяни като лъвски лапи. Не можеше да се сравни с нюйоркския й апартамент, но трябваше да признае, че има своя чар.

След като се подсуши, Нина погледна часовника си и с изненада установи, че е прекарала в банята цели два часа. Тя уви кърпата около главата си и облече халата, който Мак й беше дал, преди да сложи мръсните си дрехи в пералнята. Предвид ужасното им състояние, обаче, тя се съмняваше, че изобщо ще може да ги облече отново, дори изпрани. Фризурата за петстотин долара отдавна бе съсипана; явно в близко бъдеще едва ли щеше да се раздели с традиционната си конска опашка.

Тя източи водата от ваната и излезе на площадката. Банята, по-голямата от двете в къщата, се намираше на горния етаж. Тя се загледа в украсените прозорци, чиито цветовете помътняваха от облаците, които минаваха пред късното следобедно слънце. Тогава чу гласове от долния етаж и се надвеси над парапета.