Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Зиновия беше казала, че ходи да обучава Йедкивин заедно с Нурбел. Обаче една прислужница беше забелязала кожената й туника, кепето й на стрелец, колана и мъжкия й панталон. И беше побързала да довери това на Офала, за да си спечели нейното благоволение.

— Робиня, която сигурно си забравила при раздаването на подаръци – отбеляза Нурбел леко презрително.

Той посочи разхвърляните камънаци върху скалата.

— Офала говорила за това с Хайран, който трябва да е накарал някой от своите фаворити да ни проследи. Лесно може да ни наблюдават оттам.

— Какво каза Оденат? – попита Зиновия с безизразен глас.

Нурбел взе покривалото на Йедкивин от ръцете на Зиновия. Тръсна го, за да почисти прахта от него и го сложи отново върху гърба на коня.

— Той ме извика и ме принуди да изслушам бръщолевенето на Офала. След което аз просто му казах истината.

— Истината?

— Аз никога не лъжа Всепрославения. Понякога премълчавам, както направих с теб. Но ако ме попита, на мен не може да се разчита да излъжа.

— Искала ли съм от теб да лъжеш?

— Това, което искаш от мен, го знаят само боговете. Аз казах истината, това, което знам, и Всепрославения се засмя. Погледна Офала и се изсмя. После каза на Хайран: „Защо не отидеш да тренираш с нея, сине мой? Имаш нужда.” Можеш да бъдеш сигурна, че само заради тази фраза, Хайран ще те мрази до края на дните си.

— Ще свикна. А Офала?

— Тя скърцаше със зъби като стара врата. Говореше срещу мен. Всепрославения й каза: „Смяташ ли, че ще се усъмня в Нурбел след двайсетте години, които сме прекарали един до друг в ловуване и битки? И грешиш, като се захващаш със Зиновия. Моята бъдеща съпруга е богиня. Защо да не стане и велик стрелец с лък? Гърците са имали богини, които са били добри воини. Ние не струваме по-малко от гърците.”

Нурбел пак се засмя. После стана сериозен и студен.

— Когато останахме сами, той ме попита дали ти вярвам. Попита ме и защо искаш да се научиш да стреляш. Аз отговорих, че дълбоко в сърцето си още не знам. Че ти си служиш добре с думите, но те са като воалите, с които се представи пред него.

Те бяха съвсем близо един до друг. Зиновия не избегна погледа му, но не го издържа. Подскочи леко и без чужда помощ възседна Йедкивин.

Нурбел добави:

— Това е истината, това мисля.

Зиновия накара коня си да се обърне и го удари леко, за да тръгне в раван, насочвайки го към вълнената кукла. Чу зад гърба си как Нурбел на свой ред подкарва коня си и само след миг се изравни с нея. Изпревари я с лек галоп, стигна куклата преди нея и изскубна със замах последната стрела, която тя беше забила там. Обърна рязко коня си, за да застане срещу нея, съвършено изправен, с поглед, който прорязваше като желязото на кортик, и насочи към нея стрелата.