Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Валериан остана замислен. Поклащайки леко глава, той погледна Ифлава, своята красива богиня. Тя не беше изпуснала нито дума от приказките на трибуна и сигурно изобщо не се съмняваше в истинността на тази история.

— Божият дар – прошепна той. – Приятно име, не смяташ ли, Макриан?

— Измислица, августейши. Абсолютна измислица.

— Не оставяй душата ти да изсъхне също като тялото ти, Макриан. Тук, под небето, божиите дарове изобилстват. Защо това момиче да не е един от тях?

Той посочи на трибуна последната смокиня, пълна с риба.

— Опитай, трибун Аелий. Това също е един от божиите дарове.

Той се полюбува развеселен на завистта на Макриан и едновременно с това на смущението на младия трибун, изненадан колкото от императорското предложение, толкова и от пипера, който вече му подпалваше езика.

— Значи подарък за сватбата на цар Оденат – подхвана отново той. – Ето за какво си мислеше, нали Аелий?

— Да… августейши.

— Изпий това вино, трибуне. Паренето от пипера се разтваря в меда. Имаш ли някаква идея за този подарък?

Аелий се осмели да отговори, преди да пийне:

— Един легион, августейши.

— Един легион?

Трибунът остави внимателно чашата си обратно.

— Знак, че Рим признава могъществото на Палмира и че императорът подкрепя и защитава своя цар срещу Шапур.

— И от къде ще го взема този легион, трибуне? Знаеш, че не ми достигат кохорти тук, за да се отправя срещу Шапур.

— Няма нужда да е пълен, августейши. Добавени към трите кохорти, които вече командвам, пет ще са достатъчни. С допълнителни от Египет или Кападокия, ако се налага. Те са добри конници и добри стрелци с лък и биха могли чудесно да се смесят с палмирските воини. А и за персите ще бъде знак, че ти държиш здраво границите на империята.

— Това ще струва скъпо.