![Царицата на Палмира [Танцът на боговете] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/5/caricata-na-palmira-tanct-na-bogovete-download.jpg)
Царицата на Палмира [Танцът на боговете]
- Автор: Даниел Антоан Б.
- Серия: Царицата на Палмира #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Царицата на Палмира [Танцът на боговете]». Краткое содержание книги:
Клавдия погледна младата си съседка. Изобщо нямаше съмнение, че Улпия се срамуваше да присъства на това представление. Червенината по слепоочията, неуловимият поглед и треперещите й устни бяха обезоръжаващо невинни, малко глупаво срамежливи, но очарователни. Те контрастираха прелестно със ставащото на сцената, но бяха също толкова смешни, помисли си Клавдия злобно.
На сцената Мандукий вече отрупваше с ласките си съвсем недвусмислено жената от Галия. Старият Папий изръмжа като демон, стана от земята със страхотен скок, от който перуката му се развя. Шалварите му се скъсаха и от тях изскочи огромен розов пенис. Зрителите от простолюдието, струпани по редовете в средата, изреваха, докато в най-горната част на театъра робите ликуваха, сякаш именно те бяха извадили члена от вълнените парцали.
Мандукий настоя с вдигнат юмрук врявата да спре и се изправи с лице към похотливия старец. Клавдия видя в цепките на маската как се въртят големите му светли очи. Папий започна да квичи като прасе, което го колят, размахвайки члена си. Горката жена пожела да се дръпне, но Мандукий я сграбчи, разкъсвайки онова, което беше останало от туниката й и хвърляйки я, уж гола, в сандък, чийто капак беше отворило току-що младо ангелче, рецитирайки някакво стихче.
Зрителите, които отдавна знаеха какво щеше да се случи, започнаха отново да крещят, скандирайки имената на героите – едни това на Мандукий, други – на Папий.
Старият похотливец се поклони на своите почитатели, успявайки да насочи члена си – твърд и дълъг като тоягата на гадател – към няколко зрителки на първия ред. После с нов скок, при който се завъртя като кегла, той нападна Мандукий.
Лакомникът падна по задник и се изтърколи като топка. Смеховете и ръкоплясканията рикошираха от камъните на театъра. Мандукий вече ставаше, крещейки от ярост. Той протегна юмрук към робите, които го освиркваха с възхищение. Ангелче се отдели от музикантите и му подаде мях. Мандукий го изтръгна от ръцете му, за да го излее в гърлото си на екс.
Възцари се тишина, но за съвсем кратко. Клавдия, както и останалите, беше вперила очи в корема на Мандукий, който при всяка глътка се издуваше страшно много, направо нелепо, по неясно какво чудо!
И… Пра-ас!
Коремът на актьора се пръсна със звук, подобен на пращене на горящи дърва. Цялото тяло на Мандукий изчезна във вихрушка от червен пушек.
Старият Папий се измъкна от облаците дим с ново премятане и застана нагоре с краката. Веднъж. Два пъти. И си изгуби фалоса! Парцалката се скъса, разнасяйки облак, който бризът подгони към най-горните пейки – прекрасен сняг от бели перца. Мек гъши пух, който се разхвърча над зрителите.
Красивата жена от Галия изскочи от сандъка си с костюм, с който изглеждаше като гола. С нова маска, вместо лице, с плитки, вързани на главата с панделки от кариран плат. Тя издърпа измежду огромните си гърди дълго пауново перо с кръгли седефени петна във формата на слънце.
Разнесе се възхитен шепот, толкова женствена и будеща желание изглеждаше тя. С върха на перото си тя събуди отпуснатото тяло на Мандукий. Той отново извика от изненада. Лакомникът пък беше наистина гол, с изключение на едно златно зелево листо, залепено на половия му орган. А дебелият слой крем не скриваше нищо от красивото му тяло на ефеб*.
[* Ефеб – юноша (в древна Атина). – Б.р.]
Възхитените викове на зрителките бяха заглушени от грохота на ръкоплясканията и възгласите „браво”, към които Клавдия се присъедини ентусиазирано. Това беше краят. Актьорите развързаха маските си. Стана ясно, че жената от Галия беше с брада.
На Клавдия й се насълзиха очите. Смехът на младата Улпия, чиито бузи бяха по-червени от сенаторска тога, се чуваше трудно. Отегчителната музика на двойните флейти и тамбурините надви глъчката, за да обяви интермедията.
Клавдия се наведе към Улпия.
— Това не ти хареса, нали?
Младото момиче направи виновна физиономия.
— Много е шумно. Не съм свикнала и…
Клавдия не чу продължението на отговора. Призивът на двойните флейти предизвикваше ентусиазма на зрителите от простолюдието. Двама варвари перси, облечени в дрехи в източен стил и качени на едногърби камили, се появиха между високите арки на кулисите. Те се придвижиха напред по сцената, дърпайки след себе си жираф. Животното пристъпи от крак на крак, примигвайки объркано сред бурни възклицания. Клавдия показа стълбите на най-близкия до Улпия вомиториум*. Тълпата влизащи или излизащи зрители вече се блъскаше там.