Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

— Ние се подчиняваме само на Господ. Той е нашият Господар и никой друг. Той и Христос, Неговият Син, умрял на римския кръст. Те двамата ни приемат или ни изоставят в зависимост от решението на Страшния съд.

Беше проговорил другият. Симон – косматият, брадатият с лудия поглед. Гласът му беше по-спокоен, отколкото човек можеше да си представи. Дори се усмихна, за да добави:

— Господ е равнодушен към делата на Рим.

Макриан изкрещя заповед. Копията на охраната се забодоха в телата на християните. Епископът облещи уплашено очи. Другият не гъкна. Дори не спря да се усмихва, а очите му гледаха все така нагло.

Валериан се усмихна в отговор. Въпреки че се стараеше да не му обръща внимание, гневът вече го беше завладял до крайна степен. Той сграбчи епископа за косите и каза с колкото се може по-нежен глас:

— Извади от заблуждение този луд, Димитриос. Този и всички останали, които те следват. Аз съм безразличен към вашия бог, също както и Юпитер. След четири дни прокураторът ще ми каже дали е преброил твоите пари. Петстотин хиляди динара. Или по един от вас ще бъде арестуван всеки ден. И всеки ден ще бъде изгарян на клада.

Устата на Димитриос беше зяпнала от ужас. Чу се гласът на другия.

— Заблуждаваш се, римски императоре. Заблуждаваш се. Не трябва да се държиш с нас така. Ние не се страхуваме от смъртта и всеки от нашите мъченици увеличава още повече силата на Христовото слово.

Каза го толкова спокойно, че Валериан за миг се смути. И най-после остави гнева си да избухне на воля. Ръката му пусна белите коси на Димитриос и се понесе, като че размахваше меч. Гривната от сребро и бронз, която пристягаше китката му, удари християнина по слепоочието. Именуващият се Симон се прекатури върху легионера зад гърба си и изохка сподавено от болка. Желязото на копието разкъса плата на тогата му. Гънките й се оцветиха леко в червено. Но преди християнинът да стане, префектът Аелий скочи върху него, сграбчи го и го изправи грубо.