![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Какво става, дадъ?
– Не знам, принцесо! Но наистина, доста странна обстановка.
Прислугата на харема сякаш се беше вдигнала на бунт. Цяла група жени ситнеше тихо нанякъде с бързи стъпки, друга група, също толкова трескаво, се изнизваше към покоите на майка й.
– Дано да е за добро, Джафер ага?
Джафер наведе глава и набързо поздрави дъщерята на своята господарка.
– За добро е, принцесо, за добро!
Ето това не беше за вярване. Зачервиха се като божури дори придворните дами.
– Ех, Джафер! – промълви Михримах, проследявайки с поглед главния евнух. – Ще си свършиш набързо и хубаво работата, а после ще се явиш пред нас пак така трескав.
Придворните се правеха, че не са забелязали проявеното неуважение към господарката им, и стояха с наведени надолу глави. Погледна го отсече:
– След срещата му с майка ни доведете Джафер при мен!
Обърна се и продължи да върви.
Нищо не бе останало от плавната й плъзгаща походка, за която всички обитатели на двореца казваха: „То бива, бива, но да е чак пък толкова еднаква с майка си!“. Михримах я беше наследила и в крачките, и в тревогата, и в гнева.
Реши да разбере причината за настъпилата суматоха. Какво ли се бе случило? Знаеше, че майка й напоследък беше много напрегната. Дори и фактът, че стана законна съпруга на султан Сюлейман, не й помогна достатъчно да се отърси от набъбващия в сърцето й страх. Михримах се опитваше да забрави какъв ужас преживя, когато една нощ се събуди и видя майка си надвесена над главата й:
– Изплати ме, мамо!
В отговор Хюрем само я погали по косата, започнала да прелива в светлокестенява. Макар че в стаята беше тъмно, Михримах видя стаената тревога й тревога.
– За добро ли е, мамо? Какво ви доведе посред нощ при мен?
– Страхът от предателство!
Михримах усети косата си да настръхва. „И мама се страхува от предателство, също като Хъзър Реис!“ – мина й през ума.
– Ах, моя красива майчице! – опита се да я успокои. – Защо се страхуваш? Кой би посегнал върху харема на Сюлейман хан!? Нали ни пази охрана! Заспивайте спокойно!
– Аз и да заспя, Михримах, предателството няма да заспи.
– Да не би да са ви съобщили нещо?
– Защо трябва да ми съобщават. Аз си го знам. Вещицата вари отровата. Скорпионът си е вирнал опашката и само чака да проявя малко небрежност, за да ме ужили.
– Недейте, мамо! – промълви Михримах. – Не бива да си фантазирате такива неща. Не е възможно сърцата и на брат ни – престолонаследника, и на свако ни, пашата, да са толкова покварени, че да предадат татко, и всички негови любими хора.
– Фантазирам ли си?
Хюрем отдръпна гневно ръката, с която галеше косата на дъщери си.
– Не сърцето, а омразата подхранва предателството, дъще моя! Протоколът го изисква. Отиде ли си баща ти, качи ли се синът на Гюлбахар на престола, как мислиш, Мустафа ще остави ли главите ни върху раменете – моята и твоята глава, главите на моите принцове?
Михримах много отдавна беше разбрала, че е по-добре да не отговаря на майка си, когато е ядосана.
– А и не се знае – притисна се силно тя към дъщеря си – дали изобщо доведеният ни син ще успее да се вреди навреме. Може ръката на този скорпион – Любимеца Ибрахим – да го изпревари!
– Аллах бди над нас, мамо!
– Молитвите към Аллах няма да ни опазят, дъще. Трябва да се вземат мерки. Войската е в неговите ръце. Отвори си очите. У когото е печатът все едно той е Сюлейман. Ако Ибрахим извърши някоя мерзост, превземе Великата османска държава, нито за нас ще има живот, нито за Гюлбахар и нейния син! Ще го отречеш ли?
След тези думи майка й си тръгна, тропайки с токчетата си. Тогава бе последният път. Повече не влезе в стаята посред нощ не се надвесва над главата й. Викаше я да я наставлява вече в личните покои:
– Дъще, недейте да ядете и пиете нищо, преди дегустаторът да го е опитал!
– Наблюдавайте прислугата. Принцесо моя, ако забележите някаква непозната физиономия, веднага предупредете Джафер!
Най-смайващият съвет на Хюрем беше от съвсем друго естество:
– Забранявам да помирисвате роза. Така да знаете.
Някой й беше внушил и тя вярваше, че шпионите на Гюлбахар отровят даже и цветята в градината. От месеци вече не разрешаваше да носят цветя в харема, бягаше далече дори от цветчетата на ергювалите, макар че направо ги боготвореше.