Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Дурмуш ага примираше от удоволствие при всеки удобен случай да разказва за родословието си: „Дядото на дядото на моя дядо – казва, че е бил в армията на Мурад хан в Худавендигяр32. Развъртял си ятагана срещу неверниците на Косово поле. Падишахът го погребал там.

На капитан Осман въобще не му пукаше откъде е главнокомандващият. Особено този ден.

Размисли се „Защо ли се забави толкова?“ По принцип се връщаше винаги следобед. А сега следобедът клонеше вече към вечер. Даже облаците бяха започнали да поруменяват.

Двама коняри отведоха коня му при коритото за водопой пред обора.

Сети се за чешмата, която откри в двора на казармата със специално тържество. „Ама че майстор е този Синан от Аърнас!“ – възкликна тържествено. Истинското му име беше Синанедин Юсуф, но кой би промълвил такава дума? Всеки, до последния дърводелец в батальона, го наричаше Синан.

Нямаше работа, която да му се опре. Строеше мост след мост, правеше кораб след кораб. А сега, в тази съградена чешма, беше накарал и камъка да проговори.

Вярно, когато му казаха, че Аърнаслията иска да изгради чешма в двора на казармата, Осман въобще не бе помислил какво ще излезе от тази работа. Очакваше стена от мрамор, с голям кран по средата и окачено на синджир бронзово канче. Майстор Синан най-напред огради с платно мястото, където щеше да работи, за да го скрие от погледите.

По цели дни чуваха ударите на чука зад платното. Понякога удрянето на чука по камъка се разнасяше като някакъв танц. Шъкъдъ-шъкъдъ-шъкъдъ...

Синан не позволи на любопитните да го гледат какво прави, въпреки опитите им да надзъртат.

– Чак като приключа! – им казваше той. – Ако я видите, преди да я свърша и не я харесате, даже и да премълчите, ще го разбера по очите ви. Вдъхновението ми ще се изпари. Току-виж съм разбил каквото съм направил и дотук. А като я завърша, и да не се хареса – здраве да е! Не ни харесва, ще речете, но няма да се обидим. Никой обаче няма да вдигне ръка, за да разруши изграденото. Дори и този, който я е направил. Ще потече вода, а който пие от нея, ще си утоли жаждата и ще ни благослови.

Най-сетне ударите на чука секнаха, дойде ред да се открие чешмата на Аърнаслията.

И ето, Осман трябваше да свърши и тази работа, и работата си в конака на главнокомандващия.

– Хайде, ага! – му рече Синан на тържеството. – Пускай я да потича тази чешма, за която и разрешение даде, и търпение прояви да не я видиш, преди да е завършена.

Когато платното, което криеше чешмата от любопитните очи, се свлече на земята, дворът занемя. Капитанът пак си представи как известно време никой не можа да обели и дума.

Всички очакваха от майстора най-обикновен чучур, вдълбан и изградена насред двора права стена. А пред тях се издигаше същински паметник. Паметник от мрамор със зелени и червени нишки, изваяни в красиви форми. От едната му страна Синанедин го беше издялан от горе до долу на съвсем тънки вълнисти нишки. Още на пръв поглед напомняха, дори на най-загрубелия воин еничарин, женска коса. Като струйнала се на талази през бялото, заоблено женско рамо чак до тънката талия.