Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

И в същото време си помисли: „Отървах се!“ Изобщо нямаше да докосва до оня въпрос. Сега обаче се чудеше как да продължи нататък.

– Капитанът ме посрещна много добре – заговори отчетливо, дума по дума. – Направихме малка разходка с флагманския кораб. Чувах как вятърът издува платната, как греблата плющят във водата. Даже изстреляха топовни салюти в наша чест!

– Всеизвестна е предаността на Хъзър Реис към нашия господар и цялото му семейство. Всеки път, като се завърне от поход, има навика да поднася уникални подаръци и по това може да се съди каква нежна душа притежава този иначе груб воин. Радваме се, че дъщеря ни се е върнала от това увенчало най-красивите й мечти посещение.

Неусетно и майката, и дъщерята потънаха в дълбок размисъл. Михримах преценяваше как да продължи разговора с една тема, която въобще нямаше намерение да подхваща. Не беше на точния адрес. И по този въпрос имаше намерение да говори не с нея, а с татко си.

Хюрем също не мислеше, че дъщеря й е дошла в нейните покои за да разказва за радостта от посещението си на кораба. Усети колко е напрегната отвътре. Михримах все още виждаше нещата по детински. Какво ли беше намислила, какво ли й минаваше през ума? Съвсем безцелно подхвърли:

– И Хъзър Реис е много доволен. Според мен главно от присъствието си в столицата, но не по-малко и от посещението на красивата дъщеря на господаря на неговия кораб.

– Напротив, мамо, Реис Баба изобщо не е доволен.

– Не те разбирам! Защо? – изуми се Хюрем.

Михримах се зарадва, че намери начин да заинтригува майка си с това посещение.

– Защото негово превъзходителство Реис вярва, че така както господства на сушата, Великата османска държава трябва да бъде господар и на моретата. Каза ни: „Територията на Великата османска държава трябва на всяка цена да се разпростре и върху новия континент. И аз се страхувам това величие да не залезе. Тъй като врагът ни забогатява все повече чрез съкровищата на новия континент“.

Хюрем моментално наостри слух. Внимание! Вътрешният й глас изпрати алармени сигнали до всяка нейна фибра. Светкавично премисли: Дъщеря ти говори за изключително важни неща. Такъв стар морски вълк, не ще да е наприказвал на дъщерята на владетеля подобни приказки? Или зад думите на Реис долавяше нещо прикрито?

– Добре! – вгледа се тя в очите на Михримах. – Този човек кръстосва моретата с надути платна, размахва ятаган срещу врага. Пречи ли му нещо на негово превъзходителство Реис да изпълни желанията си?

– Пречи му! Свако ми, пашата, не бил на едно мнение с него.

„Точно така! – едва не нададе вик този път Хюрем. – Точно така! Чуваш ли, Хюрем? – запита я вътрешният й глас. – Хъзър Реис се оплаква от хърватската свиня. Тази пропаст, която зейва с всеки изминал ден между все по-впечатляващия падишаха Хъзър Реис и главнокомандващия армията и главен везир Макбул Ибрахим, ще ти свърши чудесна работа. Хъзър може да ти бъде съюзник. Най-малкото, ще ти помогне да унищожиш Ибрахим.“

Постара се да не показва пред дъщеря си колко е развълнувана. Реагира вяло, все едно че говори на себе си: