![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– И да не ядосвате моят калфа! – включи се и тя в играта. – Като ви докара тук вампирите и таласъмите, ще видите!
Вампирите и таласъмите бяха герои от нейните приказки. Никой не знаеше какво представляват, но всички се стряскаха. Духове ли са, привидения ли – не беше ясно. Михримах не можа да им определи нито формата, нито вида, макар че хиляди пъти бе слушала за тях, бе се опитвала да си ги представи, беше плашена, че ще дойдат за нея.
– Какво има, дойке? – пошепна й на ухо. – Нещо става в харема.
Шетарет започна да върти очи.
– Нещо тайно ще да е! – придаде си тя загадъчност в гласа. – Мерзука трябва да знае. Тя извика един по един всички търговци на платове.
Този път Михримах се обърна към Мерзука:
– Защо е тази суматоха, лельо Мерзука?
От плъпналата по лицето й усмивка очите на татарката заприличаха на две линийки.
– Каква суматоха, принцесо?
– Всички са се разтичали. Преди малко срещнах Джафер. И той даже тичаше. Не е ли така, Есма? Къде се е видяло и чуло Джафер да тича. В бързината си дори забрави да ни поздрави.
Гувернантката потвърди само с глава.
– Скъпа моя принцесо! – рече Мерзука. – Сигурно си е имал някаква задача! Кои сме ние да питаме майка ви каква задача му е поставила? Мерзука явно се опитваше да измести темата, но едно-две момичета наведоха глави и се подсмихнаха.
– Що за невъзпитано държане! – избухна Михримах. – Лельо Мерзука, да се кикотят в лицето ни вече навик ли е в този харем? Явно има какво да ни казваш, въпреки че си най-доверената приятелка на мама, а за нас - нещо като истинска леля. Разбрахме, става нещо, но не разбрах – за добро ли е, за лошо ли е!
Гласът на Михримах прозвуча в предния салон от покоите на майка й като свистене от камшик. От уплаха дори Шетарет калфа прехапи дебелите си устни и сви рамене.
„Същинска майчичка! – си рече Мерзука. – Подноса ще запрати, небето ще срине на земята!“ Опита се, доколкото беше възможно, да прибере разтеглената до ушите й усмивка.
– Не! – едва чуто промълви. – Майка ви чу, че сте дошли. Да не я караме да чака и да се притеснява.
Хвана Михримах за ръката, заведе я пред стаята на майка й, отвори вратата и се дръпна настрани да й направи път.
***
Да става каквото ще! Михримах влезе с решителна крачка. Потъна сред купища овални възглавници, Хюрем седеше на широкия диван, застлан с персийски килими и индийски коприни, и бродираше. Вдигна глава от ръкоделието. Още щом зърна дъщеря си на прага, по лице се плъзна усмивката, примесена с тревога. „Защо ли е дошла? – се запита. - Да не би някоя от прислужниците да ми е скроила номер?“
На Михримах й се стори, че от проникващата през решетестия прозорец светлина зад главата на майка й сияе небесен ореол. На този фон белият тюл, поставен върху косата, се разстилаше върху раменете като блестящ плащ. С едно движение на главата Хюрем отметна от челика подалия се под шала кичур червеникава коса.
Михримах й отне възможността да вземе думата:
– Мамо, трябва да си поговорим за нещо!
– И ние щяхме след малко да ви повикаме. И аз, дъще, имам какво да ви кажа!
На Михримах й се сви сърцето. „Ще ме скастри за нещо. Сигурно чула туй-онуй. Иначе защо ще ме вика?“
Хюрем се разпореждаше да я извикат в покоите й само за две неща или да й каже, изпълнена със страх от всевъзможни представи за предателство, какви новини са докладвали съгледвачите за деянията Гюлбахар и сина й, или да продължи списъка на нещата, за които винаги заповядваше: „Недей да правиш това и онова!“
„Може би ще е по-добре първа да отвори дума“ – помисли си Михримах. Поне щеше да се избави от колебанието откъде и как да започне. В такъв случай вече щеше да й отговаря каквото й дойде на езика за онова, за което майка й щеше да задава въпроси. Така щеше да направи и от вихъра на чувствата, които гризяха душата й и разбиваха сърцето й, които я подтикваха да се мисли за омърсена, а можеше и да потуши призраците на забранените желания.
– Слушам ви! – наведе глава. – Първа вие, мамо, кажете каквото има да казвате.
Хюрем погледна дъщеря си, изправена пред нея като тънка фиданка. Колко фина, колко крехка беше на вид. Запита се: „Дали не избързвам?“. Но имаше смисъл да се обсъжда повече. Рече си: „Крачката вече е направена, стрелата излетя. За да унищожа злодея, на мен ми трябваше друг злодей, по-голям и от него. Намерих го. И няма да го изпусна“.
Хюрем подви и кръстоса крака върху дивана, смени позата. Тупна с длан по копринения килим, Михримах да седне до нея.