Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

Настъпи продължително мълчание. Но когато вдигна глава, видя ужасния блясък в очите на майка си.

– Не ми отговорихте, дъще. Кой според вас би успял да го постигне!' Кой би могъл да внуши на Негово Величество султана този грандиозен план!

Михримах я погледна многозначително: „Това можеш да го направиш само ти!“. Но Хюрем изрече нещо съвсем неочаквано:

-Ти!

Без да отдели искрящи очи от дъщеря си, тя продължи с най-пленителната си усмивка:

– Моята красива дъщеря, единствено ти можеш да склониш баща си на това!

Михримах учудено я опроверга:

– Но как ще стане? Как е възможно един велик падишах да върши своите дела както каже дъщеря му? И колко ум притежава една жена, че да надхитри великия везир и да покаже на падишаха правилния път?

– Ех, моя морска русалко! – засмя се Хюрем. – Някой ден ще разбереш какво е способна да прави с мъжете умната жена. Ако подтиква мъжът й да бъде силен, всяка жена би обърнала света наопаки. Умната жена обаче изобщо няма да се захваща с това. Тя ще постъпи така, че мъжът да го направи по собствено желание!

Михримах изтръпна от загадъчните нотки в гласа на майка й.

– Ти направи ли го! – попита тихо. – Каза ли на татко, падишаха да обърне света наопаки!

– Как смяташ, дъще моя, иначе ще стоим ли на краката си аз и ти в този дворец.

Видя колебанието на момичето и каза:

– Михримах, ако го искаш – направи го. Ако наистина го искаш, ще получиш тези кораби. – Замълча за кратко. – А да ти кажа ли още нещо. На падишаха, нашия господар, този въпрос не му е непознат. Още при първото си посещение Хъзър Реис запознал Ибрахим паша с този въпрос. Но получил отговор: „Това е недопустимо! Гледай си работата!“. Господарят ни много се ядосал. По една случайност същия ден и аз му разказах колко си влюбена в морето и как всеки ден наблюдаваш отплуващите и пристигащи кораби. Знаеш ли какво ми отговори Негово Величество султана „Виж, Хюрем! Нашата принцеса има пълна представа колко е важно да владеем моретата, а великият ни везир изобщо не го проумява!“

Сърцето на Михримах подскочи от радост.

– Вярно ли? Така ли каза?

– Нима лъжа, няма измама! Извика Хъзър Реис в двореца и те запозна с него, нали?

Хюрем видя как лицето на девойката се озари и искрено се зарадва: „Ето такава е дъщерята на Александра Анастасия Лисовска. Амбициозна!“ И продължи да настоява:

– Ти успя ли да разбереш дали господарят не те е изпратил на кораба с някаква цел? Така де, качвала ли се е досега дъщеря на падишах на военен кораб? Къде се е чуло и видяло? И то сама! Явно очаква нещо от теб! Само си помисли, взема те със себе си, води те в Дивана, кара те да подслушваш разговорите на везирите. Според мен той иска да се занимаваш с държавни дела.

Михримах потвърди с глава.

С този твой прекрасен ум обезателно ще го убедиш. Ще си изиграеш чудесно ролята на победител над пашата, оня хърватин.

Стана, изправи се пред дъщеря си, наведе се и сложи ръце върху раменете й:

– Хайде сега да те видим, принцесо Михримах! Кажи, ще направиш ли каквото ти казах? Или ще преклониш глава, примирена, че жените имат по-малко ум.