![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Три издадени напред колони се извисяваха към триъгълния фронтон над тях. На всяка от тях имаше голям кран. По традиция пред чешмите се изграждаше от край до край едно-единствено корито. Синанедин обаче бе издялал по една овална курна под всеки кран. Под горния триъгълен фронтон личеше дребен надпис:
Чешмата на Дилруба, спомен от Аърнаслъ Синанедин Юсуф. За разтуха на зажаднелите души.
Всички стояха застинали, омагьосани пред красотата на тази чешма. После изведнъж се сетиха да я аплодират.
– Браво! Браво! – викнаха отвред.
– Няма ли да отвориш крана, Осман ага?
Капитанът пусна най-големия кран, от централната колона. През широкия отвор под декорирания чучур към курната рукна дебела колкото китката на ръката струя вода. Всички ахнаха от почуда. Шуртенето на водата отекна в триъгълния фронтон над чешмата. Явно не само водата, ами и този звук отгоре щеше да дава утеха на жадните.
„Защо пък „Чешмата на Дилруба?“ – неволно се замисли капитан Осман. Какво ли означаваше? Ако се беше сетил малко по-рано, непременно щеше да попита Аърнаслията.
Приближаващият тропот на копита прекъсна мислите му. По припрения говор на конярите разбра, че Пириштинели Дурмуш ага си е дошъл. Тръгна към каменната площадка пред конака.
Ограден от четиримата си придружители, Дурмуш ага се накани да слезе от коня. Веднага забеляза неканения си гост в двора на конака. С единия крак в стремето го попита:
– Добре си дошъл? Каква работа имаш тук?
След като изреди куп учтивости, Осман му обясни каква е работата.
– Такова е положението, Дурмуш ага! – заключи накрая той. – Неизбежно е. Всеки момент ще обърнат казана. На еничарина му трябва само една искра.
Пириштинели, отдръпнал се под дърветата, изпитателно измерваше с поглед този Осман, който само в пет-шест изречения го накара да чуе за назряването на бунта.
Капитанът чакаше с тревога да настъпи краят на това мълчание. Ако Дурмуш ага минеше на страната на великия везир, спукана му беше работата. Но ако като него решеше, че главата му виси на косъм и кажеше на султан Сюлейман, падишахът нямаше да има време да яхне раздора.
Защо тогава Дурмуш ага му каза троснато:
– Връщай се в казармата, капитане! Все едно не си идвал тук, аз пък не съм те виждал! Подобава ли му на военния да шпионира! Ама ха!
„Това, от което се плашех, ми се стовари на главата! – помисли си Ли – Този явно се е променил. Продал се е на Любимеца Ибрахим. До тук беше, храбрецо Осман! Ще ти намерят някой ден изгнилите меса някъде из камънаците под крепостните стени.“
Опита се да изрече нещо, глас не му излезе. На тръгване, като се обърна, видя как суровата физиономия на Пириштинели се стопи.
– Капитане – погледна го главнокомандващия право в очите, – когато човек взема предпазни мерки, не крещи: „Пожар!“ Гаси пожара с вода. Нали и ти си командир, отивай да гасиш пожара в казармата. Другото го остави на мен.
„Съгласен съм! Верен е на господаря ни!“
Осман усети как надвисналият над главата му меч отлетя. Този път прие поздрав много по-стегнато и понечи да си тръгне.
– Благодаря ти, юнако! – подвикна подире му Пириштинели. – Голяма услуга ми направи!
В казармата капитан Осман се върна окрилен. Щеше да отиде и да угаси пожара. „Виж ти! – измърмори вече качен на коня си. – Чешмата на Дилруба, изваяна от майстор Синан, ще угаси първо пожара на бунта, а после – неутолимата жажда на сърцето“.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ
Харемът
– Принцесо? – възкликна Есма.
Жената на прага приличаше на привидение. Лицето й беше бяло като платно.
– Ела! – повика я Михримах.
Момичето остави гергефа, скочи и заедно с трите придворни дами последва по петите.
– Ще ми каже ли красивата моя принцеса къде отиваме?
Михримах отвори вратата, която водеше към коридора на прислугата, спря се и я погледна втренчено.
– Отивам да се пречистя, Есма!
И бездруго слисаната гувернантка съвсем се притесни:
– Жалко, ако знаех от по-рано, щях да се разпоредя да затоплят хубаво банята.
Михримах погледна към Есма с дълбока горест:
– Дадъ, водата няма да измие моята мръсотия!
Девойката не разбра нищо, не й оставаше друго, освен да подтичва отчаяно подир своята господарка.
Когато се озоваха в коридора, забелязаха някаква необичайна припряна суетня. Михримах обмисляше как да каже на майка си какво преживя, какво видя и най-важното – какво почувства, а в същото време се чудеше как да се отърси от преследващите я сънища и от образа на моряка с огнените очи, когото съдбата изправи пред нея в кораба ни Хъзър Реис. А ето че в коридора беше настъпила толкова странна суматоха, че не убягна от вниманието и на потъналата в мислите си Михримах.